И след това… [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 954-321-104-3
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «И след това… [bg]». Краткое содержание книги:
— И какво бе това видение?
С навлажнени очи Натан се чу да отговаря с почти неуловим глас.
— Съжалявам.
— Какво?
— Това не ви засяга.
— Какво беше това, Натан?
— Това не ви засяга. Съжалявам.
— Няма проблем, шампионе, няма проблем. Всеки човек има правото да пази своята тайна.
Записът спря. А Натан се разплака. Плака с топли сълзи и без никакви задръжки, както само децата се осмеляват да го направят, сетне се съвзе и натисна копчето за бързо превъртане на лентата напред, но нямаше нищо друго.
Тогава отново се зачете в дневника.
23 септември 1972 година
От два дни не съм престанал да мисля за думите на Натан и все не успявам да разбера как е могъл да ми даде толкова точни детайли за медицинските грижи, които ние положихме за него.
Наистина като че ли се е върнал от отвъдното.
Никога не съм чувал нещо подобно от устата на пациентите си, а още повече — на едно дете. Казаното от момчето е много смущаващо и би ми се искало да го обсъдя с колеги, но в същото време ме е страх, че може би тази тема е табу в медицинските среди.
Впрочем, сещам се за една швейцарка, госпожица Кюблер-Рос, от „Билингс Хоспитал“ в Чикаго. Бях чел преди време в „Лайф“, че тя организирала нещо като семинар за разговори с изпадналите в клинична смърт. Мисля, че статията предизвика голям скандал и вследствие на това я уволниха. Чувал съм обаче, че тя започнала да събира десетки свидетелства за хора, преживели подобно премеждие.
Питам се дали не би трябвало да се обърна към нея.
25 септември 1972 година
Момчето излезе от болницата днес. Общото му състояние бе преценено като задоволително, така че нямах основания да го задържам повече. Снощи се опитах отново да завържа разговор с него, но той се затвори като охлюв и аз останах с убеждението, че няма да измъкна нищо повече от устата му. Когато майка му дойде да го вземе тази сутрин, попитах я дали има навика да разказва на момчето за ангели и за рая. Тя ме увери, че не му говори за такива неща, и аз не настоявах повече.
Когато излезе от стаята, предложих на Натан грамофона и плочата на Ленън.
Нощта нахлуваше в стаята.
Бе студено, но Натан изобщо не осъзнаваше това. Бе потънал в собственото си минало, в това детство, което смяташе за забравено и което се бе върнало така внезапно. Затова и не успя да чуе колата, която бе спряла пред къщата.
Някой запали лампите в кабинета.
Натан подскочи и се обърна към вратата.
16
Всички дни вървят към смъртта, последният пристига при нея.