И след това… [bg]

Именно оттогава бяха престанали да го гледат като сина на домашната прислужница от Куинс, а като бъдещия велик адвокат, когото го очаква блестяща кариера.

От този период, точно обратното, бе запазил многобройни спомени.

Прекоси стаята, хвана се за парапета от ковано желязо и изкачи с няколко скока стъпалата от вулканична лава на една стълбичка, която водеше към спалнята и кабинета му.

Озовал се на етажа, мина зад стеничката от матово стъкло и метал, прикриваща малък кът за отмора, който сам си бе устроил. Нещо като салон-библиотека от мансарден тип, където подреждаше плочите и компактдисковете.

По стените бе окачил цяла колекция от шапки и блузи с изображението на „Янките“. Върху една етажерка бейзболна топка съжителстваше с няколко спортни трофея, спечелени в университета, както и с негова снимка пред първата му кола — един „Форд Мустанг“, купен на старо, навъртял преди това няколко стотици хиляди километри.

За пръв път от много време насам прегледа с носталгия старите винилови плочи от началото на осемдесетте. От музикална гледна точка това бе добра епоха: „Пинк Флойд“, „Дайър Стрейтс“, „Би Джийз“, Мадона, преди да се превърне в предмет на обожание…

Имаше и една по-стара плоча.

Виж ти, не си спомням за тази тава. Трябва да е била на Малори.

И я извади от етажерката.

Бе „Имеджин“ — култовият албум на Джон Ленън.

Върху обложката се виждаше главата на бившия Бийтълс с празни очи, който отваря нещо като прозорец към облачното небе. Със своите кръгли очилца Ленън приличаше на фантом, летящ в небосвода.