И след това… [bg]

— Не сте готови? Побързайте, дявол да го вземе! Както вие самият казахте преди малко, дните са преброени.

— Убеден съм, че всичко е свършено, Гарет. От известно време тя се вижда с друг мъж.

— Не мисля, че това е непреодолимо препятствие за човек като вас.

— Аз не съм супермен.

— Така е — съгласи се лекарят с добронамерена усмивка. Но после, смръщвайки вежди, като че ли се мъчеше да си спомни нещо, добави: — Спомням си… за едно нещо.

— Кажете — каза Натан със заинтригуван глас.

— То е от времето на произшествието с вас. Бе вторият или третият ден. Малори дойде да ви посети един следобед. Вие спяхте дълбоко и аз й забраних да ви буди. Но въпреки това тя остана цял час да ви гледа как спите. И на тръгване ви целуна.

— Как можете да си спомняте за всичко това?

Той видя как очите му блестяха под светлината на петромаксовата лампа.

— Защото бе много силно. Тя идваше да ви вижда всеки ден — добави той с вълнение в гласа.

Натан, който се бе разнежил от разказа на Гарет, понечи да се върне към една по-тъжна действителност.

— Животът не се гради върху няколко спомени от детството и вие добре знаете това. Моите отношения с Малори винаги са били сложни.

Гудрич се изправи.

— Това е характерно за много семейства — каза той, като надяна палтото си.

— Ей, къде сте тръгнали така?

— Връщам се в Ню Йорк.

— Посред нощ? В тази буря?

— Не е чак толкова късно и с движението пътищата са може би все още достатъчно проходими, което без съмнение няма да е така утре сутрин. Впрочем, съветвам ви да ме последвате, ако не искате да останете заприщен тук за цяла седмица.

В следващия миг той бе вече на прага.

— Не забравяйте да оставите ключа в пощенската кутия.

Сетне се обърна към адвоката и добави:

— Ще затворя Куджо в гаража, така че избягвайте да се навъртате около него.