И след това… [bg]

Лекарят се присъедини към него около две минути по-късно.

— Имате нужда от нещо ободрително — каза той, подавайки му чаша бяло вино.

Натан го изпи на един дъх. Виното имаше вкус на мед и печени бадеми.

— Надявам се, че не сте тръгнали да ме тровите.

— Шегувате се, това е сотерн9 от двехилядната година!

Гудрич продължаваше да държи бутилката в ръка.

Наля си една чаша, после седна до адвоката.

Високите пламъци в камината осветяваха стаята с кървавочервени отблясъци. Изкривените сенки на двамата мъже се мятаха с тикове по стените.

— Не са ли възможни някакви преговори? — попита Натан със съвсем бледа надежда.

— Не си и помисляйте.

— Дори и за тези, които са имали добро поведение?

— Не ставайте смешен, Натан.

Адвокатът запали цигара и си дръпна дълбока глътка.

— Разкажете ми, Гарет. Кажете ми всичко, което знаете за Вестителите. Имам право да знам, струва ми се.

— Аз вече ви разказах главното. Мога да предусещам кой ще умре, но нямам други способности: нито извънредно знание, нито необикновена власт или сила.

— Вие не сте единственият в тази дейност, нали?

— Точно така, опитът ме е научил, че има и други Вестители.

— Нещо като тайно братство?

— Ако така ви харесва. Светът е населен с Вестители, но малко хора знаят за тяхното съществуване.

— Все още се затруднявам да ви повярвам.

— Разбирам ви.

— И как се разпознавате? Искам да кажа, помежду си…

— Няма някакви жестове или знаци. Често стига и нещо съвсем дребно. Една дума, един поглед… и разбирате.

— Нали не сте безсмъртни?

Лицето на Гудрич се изопна в престорен ужас.

— Разбира се, че не, Вестителите остаряват и умират като всички други. Не ме гледайте така. Не съм някакъв полубог. Аз съм просто човек, съвсем като вас.

Натан бе обхванат от нарастващо любопитство.

— Но невинаги сте имали тази способност, нали? Не сте я имали, когато ме лекувахте през 1972 година.

— Да, но това, че нашите пътища се пресякоха, събуди интереса ми към NDE и палиативните грижи.

— И как се започна? Събуждате се една сутрин, казвайки си: „Това е, аз съм Вестител“, така ли?

Гарет избягна прекия отговор:

— Когато това се случи, вие вече го знаете.

— Кой знае за това? Вие сте били женен, Гарет. Знаеше ли за това вашето семейство?

— Никой никога не трябва да знае. Никога. Как си представяте да живеете с човек, който има подобни способности?