И след това… [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2005
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 954-321-104-3
Переводчик: Владимир Атанасов
Жанр: Ужасы

Электронная книга - «И след това… [bg]». Краткое содержание книги:

На осем години Натан е влязъл в тунела между живота и смъртта. Хвърляйки се в едно езеро, за да спаси своята малка приятелка, момчето се удавя. Сърцето му спира, изпада в клинична смърт. И след това — отново животът. Двадесет години по-късно Натан е вече един от най-блестящите адвокати в Ню Йорк. Той е забравил този епизод от своето детство. Успял е дори да се ожени за момиченцето, което е спасил от ледените води на езерото — неговата любима жена Малори. Малори, която го е напуснала, но която му липсва от първия ден на раздялата. Но Натан не знае, че тези, които се връщат от отвъдното, не са вече съвсем същите. Днес, когато той е познал успеха, известността и заможността, той ще открие защо се е върнал. Дали все още е човек като всички останали? Един бяг към непознатото, една история на любов и напрегнато очакване, която се чете с буца в гърлото, но и с непреодолимо желание да се обърне следващата страница, за да се узнае продължението. Този роман бележи раждането на нов стил — „стила Мюсо“, в който се смесват емоцията и мистерията, който неотклонно води читателя към въпроса на въпросите: защо сме тук?

Перейти на страницу:

Натан се придвижи нетърпеливо във времето: Главна болница в Бостън, Презвитерианска болница в Ню Йорк, Детски лечебен център във Вашингтон…

Най-сетне стигна и до 1972 година.

През тази година доктор Гудрич бе завършил своята специализация по хирургия в известна болница във федералната столица. Тогава е бил на двадесет и седем години.

Сред купчината документи, датирани от 1972 година, адвокатът откри малка тетрадка с кафява подвързия.

Медицински дневник

Диспансер Нантъкет

12–25 септ. 1972

Съмненията, които се бяха породили у Натан, докато четеше посвещението върху обложката на плочата „Имеджин“ на Джон Ленън, се бяха потвърдили. Гудрич наистина е бил на Нантъкет през 1972 година. Замествал е отсъстващ лекар от диспансера в продължение на две седмици. Точно по времето, когато Натан бе преминал през голямото си премеждие! Не е за чудене, че лицето му бе така познато на адвоката.

Натан прелисти трескаво дневника и попадна на това, което търсеше.

19 септември 1972

Днес в диспансера имахме тежък случай.

В края на следобеда докараха момче на осем години в състояние на клинична смърт.

Според излезлите на разходка хора, които го извадили от езерото, момчето имало спиране на дишането от доста минути. Те били привлечени от виковете на едно момиченце.

Приложихме му електрошокове, но без успех. Въпреки това аз продължих да масажирам с всичка сила гръдния му кош, а в същото време една медицинска сестра му правеше изкуствено дишане.

Противно на всичките ни очаквания, успяхме да го върнем към живот. Той е жив, но все още е в кома.

Правилно ли постъпихме, като бяхме толкова настойчиви? Не съм съвсем сигурен, защото детето, дори да се върне в съзнание, е било с лишен от кислород мозък твърде дълго. Много клетки би трябвало да са разрушени и за нещастие би било естествено да очакваме увреждания.

Остава ми да се надявам само на това, че те няма да са необратими…

Натан бе сащисан. Спомените, които бе носил досега някъде дълбоко в себе си, нахлуваха в този миг като нестройни пълчища. С треперещи ръце и разтуптяно сърце, той продължи да чете.

20 септември 1972

Момчето дойде в съзнание рано тази сутрин, за което веднага бях уведомен.

Прегледах го внимателно и си признавам, че съм смаян. Със сигурност той е много слаб, но движи всичките си крайници и разбира всичките ни въпроси. Казва се Натан дел Амико.

Той е срамежливо и затворено момче, но изглежда много интелигентен и аз успях да разменя няколко думи с него.

За да го разсея, донесох моя грамофон в стаята и му пуснах плочата на Ленън. Той като че ли я харесва…

Към обяд дойде да го види майка му. Тя е италианка и работи като камериерка при Джефри Уекслър, адвокат от Бостън, който има лятно имение на острова. Бе много разтревожена и аз се опитах да я успокоя, като й казах, че синът й има много силен организъм и е бил много храбър, но тя говори лошо нашия език и едва ли разбра и половината от това, което й обясних.

Малката му приятелка мина следобед. Тя е дъщерята на Уекслър. Бе толкова ужасена, че й позволих да види момчето за малко. Момичето изглежда много зряло за своята възраст и изпитва голяма привързаност към него. То впрочем му дължи една много дебела свещ, защото именно хлапето го е спасило от удавяне.

21 септември 1972 година

Може би съм бил прекален оптимист вчера.

Разпитвах дълго Натан тази сутрин. Речта му не бе съвсем смислена. Питам се дали в края на краищата няма последствия от инцидента.

От друга страна, той е твърде привлекателно дете, което има богат речник и се изразява много добре за възрастта си.

Записах нашия разговор върху магнетофонна лента.

Не съм докрай сигурен какво да мисля за него.

Натан бе длъжен да се сдобие с този запис. Той се отправи към друга етажерка, където бяха натъпкани картонени кутии, пълни с касети. Зарови се в тях с такава припряност, че събори половината на земята.

Най-сетне намери въпросната лента с надпис: „21-09-72“.

Върху работната маса на Гудрич откри hi-fi радиокасетофон до компютъра. Пъхна касетката в него и след няколко секунди с дълбоко вълнение чу гласовете, изскочили от миналото.

Пръв заговори Гудрич с тон, който трябваше да изглежда радостен:

— Здравей, шампионе.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?