Господари на войната [bg]

Дани го изпревари и произведе три последователни изстрела. Поради високата скорост и неравностите на шосето, от които колите подскачаха непрекъснато, не успя да види колко куршума са уцелили Ланд Крузъра. Един от тях обаче със сигурност беше попаднал където трябва. Автоматът тупна на шосето и Дани успя да зърне размазаното лице на войника.

Дани отново намали скоростта. Гумите на фолксвагена изскърцаха и той изостана с десет метра от реното и Ланд Крузъра. Пропуканото предно стъкло му пречеше да вижда, но той нямаше как да отстрани парчетата, докато караше с тази скорост, защото те щяха да се разхвърчат и да се забият в лицето му. Изнесе се рязко встрани с надеждата, че ще успее да се надвеси над прозореца и да стреля по гумите на Ланд Крузъра.

Това, което беше намислил, беше твърде рисковано.

Джак продължаваше да кара плътно до Ланд Крузъра. Десните гуми на реното бяха само на пет сантиметра от края на шосето. Изведнъж трите коли започнаха да се блъскат подобно на автомобили в лунапарк. След всеки пореден удар изскачаха искри и колите лъкатушеха по цялата ширина на шосето. Дани изостана с десет метра. Не посмя обаче да стреля, защото можеше да уцели колата на Джак, вместо Ланд Крузъра.

Стрелката на скоростомера отново стигна до сто и трийсет километра в час. Шосето продължаваше да крие опасности. Ако в срещуположното платно се появеше автомобил, сблъсъкът с него щеше да бъде неизбежен. Дани изкрещя на Джак:

— Изостани от Ланд Крузъра!

Искаше да го накара да се изравни с него и двамата заедно да започнат да стрелят по гумите на Ланд Крузъра. Джак естествено не го чуваше, тъй като водеше битка с тази кола, която беше много по-голяма от реното. Водеше битка, която според Дани, нямаше как да спечели.

— Какво, по дяволите, става? — изкрещя Бъкингам.

Дани не му обърна внимание. Не биваше да се разсейва нито за миг.

Изведнъж Ланд Крузърът стана неуправляем. Може би предните му гуми бяха попаднали в яма или шофьорът се беше разсеял. Колата зави рязко надясно, наклони се на една страна, преобърна се върху реното и го изхвърли към банкета. Последва страховит трясък, който заглуши шума от двигателя на фолксвагена и свистенето на въздуха. Дани подмина двете коли и натисна спирачките. Опита се да овладее фолксвагена, но той се завъртя рязко. Отново се чу трясък, после още един и той разбра, че предните му гуми са гръмнали. След пет секунди фолксвагенът се закова на място. Бъкингам, който все още лежеше върху седалката, закри лицето си с ръце. Настъпи смразяваща тишина. Дани се обърна и видя шасито на Ланд Крузъра на трийсет метра зад себе си.

— Стой тук — каза на Бъкингам.

Стиснал пистолета в ръка, той излезе приведен от колата. Мина зад нея, напрягайки сетивата си. Блъсна го горещ въздух и миризма на изгоряла гума. Подпря пистолета на лявата си ръка и надникна покрай фолксвагена.

В момента предпочиташе грохота на стрелбата пред тишината, в която страхът се просмукваше в него подобно на ледена вода. Откъм мястото, където се беше преобърнал Ланд Крузърът, не се чуваше никакъв звук и не се забелязваше никакво движение. От тишината ударите на сърцето му изглеждаха оглушителни. Беше плувнал в пот.