![Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/4/gospodari-na-vojnata-bg-download.jpg)
Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
И върху колата в насрещното платно, която вече беше на петстотин метра от фолксвагена.
След четирийсет и пет секунди колата се размина с фолксвагена. Фаровете й заслепиха Дани и той не успя да разпознае марката, но по очертанията й разбра, че е Ланд Крузър. Стори му се, че е с тъмни стъкла. Не беше възможно да се ориентира с каква скорост се движи, но може би с не по-малко от сто километра в час, което само по себе си будеше подозрение. Мястото беше затънтено и едва ли й се налагаше да бърза за някъде.
— Отмина ни — каза Бъкингам.
— Благодаря ти за информацията.
— Исках просто да кажа, че сме в безопасност, нали така?
Дани не му отговори. Следеше внимателно шосето в огледалото, което току-що беше нагласил така, че да може да наблюдава по-добре отдалечаващата се кола. Изведнъж стоповете й светнаха. Явно се канеше да спре. Дани изруга тихо.
— Какво става? — попита Бъкингам и се завъртя на седалката, за да погледне назад. — Господи! Колата прави обратен завой.
— Моят „Зиг“ още ли е у теб? — попита Дани.
Натисна педала на газта и стрелката на скоростомера вече сочеше осемдесет километра в час.
— Твоят какво?
— Моят пистолет.
Очите на Бъкингам се разшириха леко, но той се наведе напред и отвори жабката. Извади внимателно пистолета, стискайки го с две ръце.
— Задръж го. Ще ти го поискам, когато ми потрябва.
— Какво имаш предвид, като казваш „когато“?
Дани го погледна смразяващо и отвърна:
— Просто го задръж засега.
Фолксвагенът вече се движеше със сто километра в час. Дани следеше шосето пред себе си, но продължаваше да поглежда и към огледалото. Джак спазваше дистанцията от петстотин метра, което означаваше, че също е увеличил скоростта. Другата кола беше на седемстотин и петдесет метра зад него. Изведнъж фаровете й изгаснаха.
— Онази кола спря — каза Бъкингам с облекчение в гласа.
Дани поклати глава.
— Какво имаш предвид? Двигателят загасна, нали?
— Фаровете загаснаха — отвърна Дани. — Този, който е в колата, иска да ни попречи да разберем на какво разстояние се намира тя от нас.
Дани натисна един бутон вдясно от волана и загаси фаровете на фолксвагена. Джак също загаси фаровете на реното.
— Дръж се здраво — каза Дани.
Бъкингам пусна пистолета на пода и се хвана с две ръце за седалката. Дани натисна максимално педала на газта, скоростта достигна сто и трийсет километра в час и колата започна да вибрира шумно. Присви очи, взирайки се в мрака в изровеното платно на шосето. При тази скорост един камък щеше да бъде достатъчен, за да загуби контрол над управлението й.
Изминаха три минути. Дани погледна в огледалото. Джак беше скъсил разстоянието на двеста и петдесет метра, а може и на двеста. Това означаваше, че Ланд Крузърът ги настига. Този автомобил беше много по-бърз. Нямаше как да избягат от него.
— Подай ми пистолета — каза Дани.
Бъкингам преглътна с мъка и му го връчи. Дани го пое с дясната си ръка и го сложи в скута си.
— Изтегли назад седалката си. — Бъкингам се взираше в него, без да реагира. — Изтегли назад седалката си! — изрева Дани. — Максимално…
Дишайки тежко, Бъкингам се подчини. Завъртя несръчно дръжката под себе си, докато облегалката опря в задната седалка.
— Не се изправяй!
Шосето стана още по-неравно. Дани едва успяваше да кара по права линия. Джак беше на сто метра зад него. На петдесет. Ланд Крузърът го следваше плътно. Джак се изнесе вдясно, сякаш се опитваше да го изпревари.
Дани се чудеше какво да направи. Може би трябваше да натисне рязко спирачките и да стреля по Ланд Крузъра. Бързо отхвърли тази мисъл. Не знаеше колко човека има в него. Подобно действие беше допустимо само в краен случай, особено след като не беше ясно с кого си има работа. Резервоарът на фолксвагена беше пълен, а освен това тази кола консумираше по-малко гориво от Ланд Крузъра. От друга страна обаче резервоарът на Ланд Крузъра беше много по-голям. Дали щяха да успеят да се измъкнат? Едва ли. Особено ако попаднеха на барикада или на контролно-пропускателен пункт.
На шосето проблеснаха искри. Реното се беше ударило странично в Ланд Крузъра, който се беше изравнил с него. Дали Джак се опитваше да го избута от шосето, или Ланд Крузър се опитваше да избута него? Не беше възможно да се разбере. Двете коли бяха на трийсет метра зад фолксвагена.
И скъсяваха разстоянието.
— Какво става? — попита Бъкингам, докато се мъчеше да се изправи.
— Наведи се! — изкрещя Дани.