Господари на войната [bg]

Колата бръмчеше и подскачаше по неравната повърхност на шосето. Дани не отлепяше крака си от педала на газта, вперил очи в колата пред себе си. Вече бяха на около километър от нея и скъсяваха все повече разстоянието.

Реното се движеше бавно. Шосето беше пусто и за по-малко от три минути Дани вече беше на около сто метра зад него.

Петдесет метра.

Двайсет и пет.

— В колата, освен шофьора, няма друг човек — каза Джак с напрегнат глас.

Бъкингам.

Дани удари с длан по волана. След петнайсет секунди вече се беше изравнил с реното. Надникна през рамо в него — зад волана наистина седеше Бъкингам. Изпревари колата, постепенно намали скоростта до двайсет километра в час, а после отново я увеличи, завъртя волана надясно и удари спирачките на двайсет метра пред нея.

Джак изскочи от фолксвагена и тръгна към реното. Отвори рязко вратата, издърпа Бъкингам иззад волана, сякаш мъжът беше торба с перушина, притисна го към колата и изрева:

— Какво, по дяволите, правиш?

Докато се приближаваше до тях, Дани видя, че очите на Бъкингам са изпълнени с ужас.

— Отговори му — каза той.

— А според вас какво правя? Видях хеликоптера. Помислих, че са ви хванали.

— И?

— Трябва да стигна до Хомс.

Двамата мъже примигнаха.

— Сам?

Бъкингам продължаваше да ги гледа втренчено. Вената на врата му се беше издула. Джак го пусна.

— Извинявай, приятел, но тези сирийски копелета ще ти видят сметката веднага щом се доближиш до тях.

Бъкингам като че ли не обърна внимание на думите му. Изтърси внимателно дрехите си и попита:

— Къде са другите?

— На половината път до шибания Дамаск — отвърна Джак.

Дани се обърна към партньора си.

— Обади се в базата. Информирай ги за това, което се случи. Кажи им, че се налага да бъдем изтеглени оттук.

Джак кимна, отвори багажника на реното и извади от раницата си сателитния телефон. Дани огледа шосето в двете посоки. То все още беше пусто, но те не можеха да оставят колите на това място.

— Застани отстрани на шосето — каза на Бъкингам.

Бъкингам измърмори, без да се помръдне от мястото си:

— Не можем да се върнем обратно.

— Не си ти този, който ще каже какво можем и какво не можем да направим. Застани отстрани на шосето.

— Разбирам, че ви е яд на мен, но мислех, че няма да се върнете. Трябва да свърша работата, която са ми възложили.

— И аз — сопна му се Дани. — Длъжен съм да те опазя жив, а ти с нищо не ми помагаш. Повтарям отново: застани отстрани на шосето!

— Няма да бъдете изтеглени оттук — тихо изрече Бъкингам. — Трябва да свикнете с тази мисъл.

Дани тръгна спокойно към Бъкингам и спря на половин метър от него. С крайчето на окото си зърна Джак, който беше коленичил на двайсет метра от шосето, допрял телефона до ухото си.