Време на промени [A Time of Changes - bg]

Един единствен дар получил от потока Дигант. Можел да чете мислите на останалите хора, които се заселили в Треиш. Докато лежал разочарован в калта, някакъв едва доловим шум се смесил с мислите му и когато се заслушал в него, Дигант осъзнал, че чува мислите на своите приятели. Открил и как да подсилва този шум, така че да чува всичко съвсем ясно. Ето, това бил умът на жена му, ето там — на мъжа на сестра му и Дигант можел безпрепятствено да надзърва в умовете им и да чете най-съкровените им мисли. Значи съм бог, рекъл си той. Впил се дълбоко в умовете им, изравяйки всичко, което било скрито вътре. Така постепенно увеличавал силата на придобития дар и накрая всички умове били свързани с неговия. Изваждал отвътре скритите им въжделения, а после, упоен от своята мощ, изпълнен с гордост от своята божествена сила, той изпратил послание до всички и в него се казвало: „ЧУЙТЕ КАКВО НАРЕЖДА ДИГАНТ. ТОЙ Е БОГЪТ, ПРЕД КОГОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКЛАНЯТЕ“.

Когато този ужасен глас пронизал мислите на треишките обитатели, много от тях умрели от уплаха, други изгубили разсъдък, а трети побягнали с уплашени викове и крещели: „Дигант завладя мислите ни! Дигант завладя мислите ни!“ И вълните от паника и страх, които идели от тях били толкова силни, че пострадал самият Дигант, който изпаднал в парализа, макар че замътеният му ум продължавал да реве: „ЧУЙТЕ КАКВО НАРЕЖДА ДИГАНТ. ТОЙ Е БОГЪТ, ПРЕД КОГОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКЛАНЯТЕ“. И всеки път, когато тази мисъл достигала обитателите на Треиш, някои от тях обезумявали, а самият Дигант в отговор на мозъчната буря, която предизвикал се гърчел в страшна агония, напълно неспособен да контролира мощта на своя ум.