Загадката на остров Тьокланд

Освен това така бих осъществил другата голяма мечта в моя живот — създаването на огромен музей със загадки във вид на лабиринт. С тази двойна цел обиколих земното кълбо, докато намерих в забравения Тьокланд необходимите условия, за да изпълня двете си намерения. Запазих в тайна подготвителните работи и криех до последната минута повода за моя призив, защото такъв е духът на легендата: «ще пристигне, БЕЗ ДА ЗНАЕ НИЩО, ПЪТНИКЪТ…» Трябваше да бъда много предпазлив, за да не премахна необходимото доброволно начало на подвига. От друга страна, ако бях разкрил веднага истинската причина, хората щяха да ме превърнат в мишена на най-жестоки подигравки.

Възможно е дори самият аз да не съм изтълкувал правилно легендата. Възможно е също, дори разсъжденията ми да са верни, самият източник на пророчеството да е плод единствено на трескавото въображение на поети, които са съчинили една постоянно повтаряща се басня. Възможно е. При всички случаи обаче твърдо вярвам, че ако се сбъдне предреченото в нея развитие на нещата, ще настанат знаменателни събития. Понякога човек трябва да си измисля басни, за да предизвика открития, за които иначе би се чакало дълго. Такава беше истината на моето начинание и на нея винаги сляпо съм се уповавал.

Имах чувството, че съм драматург на видения, който предлага на себеподобните си необикновена сцена, където някой от тях ще постави най-прекрасната си творба. На тебе, КОРНЕЛИУС БЕРЦОТ, ако си успял да го сториш, се пада да известиш нейната развръзка.

Но знам също, че е твърде възможно всичко да спре на НУЛАТА. Боя се много, че нещастното срутване на скалите ще попречи да завърши твоят героичен подвиг. Не искам да погубиш живота си и на това ще посветя последните си сили. Ще те потърся в лабиринта. Дано успея, преди да изгасна, да ти покажа спасителния път!