Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Възбудата на престъпниците, които смятаха, че едва са се отървали от задгробния свят, се срина с дива жестокост върху този, който преди малко така сериозно бе заплашвал живота им. С изпокъсани дрехи и премазано от бой лице, те го повлякоха навън, с намерение там да довършат суровото линчуване.
А горе развълнуваното море продължаваше своите набези срещу островната крепост, скалите на повърхността очакваха земетръса, който щеше да ги срине, ураганът шибаше крехките сенки на размирниците. Но за нищо на света нито те, нито глупакът, когото бяха заловили, не биха посмели да се върнат в лабиринта.
С наближаването на върховния час на развръзката трагичната опера се беше избавила от второстепенните неудобни лица. Голямото последно действие щеше да премине гладко, без затруднения.
Легендата за Южната вселена
Вече без да се притеснява от нежеланите свидетели, мистър Казацкян заговори на току-що дошлия.
— Корнелиус, твоята хитрост беше страхотна! Чу ли уплашените им викове? Но нека забравим дребните неща. Кажи, беше ли там? Успя ли да стигнеш до най-дълбоката зала?
Междувременно невидимият събеседник на президента се беше приближил. Сега стоеше до сами него. Не носеше фенерче или поне не си служеше с него. Двамата мъже бяха обгърнати в мрак.
— Да, бях там, в сърцето на лабиринта. Бях там и направих необходимото. Дори аз самият не знам как успях, по твоето дело е завършено — нищо не е било напразно. Чувствувам се, като че ли съм се събудил подир дълъг сън. Макар че не бих могъл да обясня нищо…
Без да се усъмни в тези думи, на които толкова му се искаше да повярва, мистър Казацкян го прекъсна.
— Много скоро ще разбереш дълбокия смисъл на твоя подвиг. Сега вече това, за което толкова мечтаех, е завършено и мога да разкрия причината за голямата потайност. Сега ще я узнаеш. Моля те да слушаш много внимателно. Гласът ми вече е слаб и скоро ще издъхна. Боя се, че не ще стигна до края…
— Превърнат съм целият в слух.
— От младини моето тайно и голямо желание, за което почти не знаят и най-близките ми приятели, беше изучаването на легендите и митовете от всички епохи на познатата ни история. Заниманието на прадедите ми, което стана и мое призвание, ми позволи да имам винаги достъп до стари книги, ръкописи и папируси. Разлиствах ги неуморно и търсех митологични данни. На тази дейност, ведно със силното ми влечение към загадките и изобретенията, посветих по-голямата част от живота си, а през последните години и всичките си часове, всички подир важното откритие, създадено от моите ръце…
В този миг на безкрайна мъка и надежда земните сили пожелаха да пратят първото си заплашително предупреждение. Лекичко, само за няколко мига, подземието потрепери. Предварителният, първоначалният напън на неминуемия трус току-що би тревога.
Мъжът, който слушаше предсмъртните признания на мистър Казацкян, усети съвсем ясно потръпването и бученето под земята. Сърцето му се сви разтревожено. Ала не каза нищо. Старият президент, като че не беше ги забелязал, продължи да говори с мъка. Потиснал страха си, свидетелят на изповедта сметна за уместно да не го прекъсва, нито да всява суматоха и да издържи някоя и друга секунда.
— … изучих задълбочено, доколкото може да го стори човек, преданията и митовете на най-различните цивилизации и култури: финикийските суеверия, библейската история на сътворяването на света, законника на Хамурапи, етиката на Заратустра, прорицателите на древен Израел, келтските митове, гръко-римските религии, егейската и критско-микенската култура, индийските традиции, етруската археология, повествованията от времето на Карл Велики, устните предания в Япония, космогоничната китайска митология, боговете на древен Египет, индианските крале на Слънцето в Америка, германските средновековни литератури, светотатствените тайнства на Възраждането… и така постепенно чак до великите писания от наше време. Пълното изброяване би било безкрайно и няма време за това. Важното е, Корнелиус, какво избрах от тази баснословна грамада.
В този миг, сякаш вярваше, че така би могъл да се сближи повече с мълчаливия си слушател в тъмното, мистър Казацкян стисна силно китките му.
— Във всички изучени от мене култури успях да открия за пръв път в историята на анализа, неочаквани, скрити и даже преиначени, следите на една велика световна легенда, обща за всички епохи, която макар и видоизменена винаги съвпадаше с основната. Като взех от всеки период най-леснодостъпните откъси, успях да съставя чудната загадка. Получил веднъж пълния й израз, аз направих нужните проверки във всички и във всяка поотделно от изучаваните епохи: моят текст винаги пасваше точно! Постигнах го подир петдесетгодишен труд. Извадих на бял свят великия мит, невероятното познание от всички времена — ЛЕГЕНДАТА ЗА ЮЖНАТА ВСЕЛЕНА!