Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
По това време нашите герои не знаеха за местонахождението на хората от бившата компания и на полковника предател. Дори не бяха сигурни дали са живи.
— Да се подслоним някъде, преди да са ни открили — пошушна настоятелно Валентина.
— Да — отвърна Марис. — Нека уредят нещата помежду си!
По крайбрежната ивица бяха останали непокътнати още няколко пещери. Десетината души бързо намериха убежище в една от тях. Засега бяха спасени.
Пътниците в хеликоптера разгледаха с учудване страшния вид на островчето. Прелетяха няколко пъти над големия кратер. После се насочиха бързо към пристана, който за щастие бе относително далеч от мястото, където се намираха нашите приятели. Накрая вертолетът стигна до целта си и кацна на земята, вече извън зрителното поле на спотаените миролюбиво настроени хора.
— Дали пък не са открили останалите живи от компанията? — попита Манцони.
— Да, твърде е вероятно. Сигурно са на пристана и се мъчат да влязат в морето или поправят повредите по моторницата — предсказа Свановски. — Сега ще мислят само как да изчезнат колкото може по-бързо от Тьокланд. Може би ще държат Бонкар като заложник…
— Тогава ще настане голяма патърдия с тези от хеликоптера! — рече Минос, който се боеше да не би в последния час да го въвлекат в някакво опасно сражение.
— Да, уреждане на сметки между негодници, присъщо на типове от тоя род — постави диагноза Марлен, без да му придава голямо значение.
— Да не мислим за тях! Разполагаме с няколко минути почивка — намеси се Натаниел. — Нужно е всички да знаем останалото. В най-лошия случай все някой от нас ще запази после ключа към загадката и нейното значение няма да се изгуби.
Корнелиус веднага започна да чете:
В този последен час, когато всичко, изглежда, е осъществено, аз, Анастасе Казацкян, непримирен със съдбата, която ме дебне, и насърчен от далечната надежда, че посмъртното ми послание ще стигне тази вечер в ръцете на Корнелиус Берцот, се захващам бързо да го напиша, преди моите разбунтувани хора да ме лишат от последните ми самотни минути.
Щом съчиня окончателното послание, ще унищожа всички мои книжа, папируси и документи, за да попреча да се направят от тях погрешни изводи, които не биха имали нищо общо с моето ослепително приключение.
Разбира се, текстът ще бъде сух и непълен. Той ще може да се разтълкува единствено ако Корнелиус Берцот изпълни, както аз много желая, предсказаното от легендата в сърцето на лабиринта. Ако за нещастие не стане така, ще бъде по-добре думите ми да се затрият завинаги. Може би цялото ми начинание е било само една голяма грешка. В такъв случай нека историята следва своя път и ме надари с милостта на забравата.
Ще се случи на малка планета от Слънчевата система, наречена от нейните обитатели ЗЕМЯ.
Когато дойде времето на това южно място от Вселената да умре старият изследователски и приключенски дух, когато не останат вече неоткрити земи и морета, когато човекът сметне, че познава своята планета — все едно че наблюдава стъклено топче, поставено на дланта си, — когато той овладее страхотните сили, които биха му позволили да унищожи и нея, и себе си, когато великата одисея на външното пространство едва започне… така наречената «Земя» и нейните обитатели ще бъдат застрашени да се изпарят от силно избухване, поради което загадъчната Вселена ще се събуди ненадейно от своя сън.
Но по същото време е вероятно хората да разберат накрая, че могат да придобият лека-полека неподозирани умения. Биха престанали да бъдат мечта на Вселената и ще почнат да живеят свой собствен сън.
На един забравен остров ще пристигне, БЕЗ ДА ЗНАЕ НИЩО, ПЪТНИКЪТ, обзет изцяло от жажда за приключения. Ще премине през много изпитания, които ще разпалят ВЪОБРАЖЕНИЕТО му до такава удивителна степен, че накрая, виждайки своята вселена, ще успее да ВИДИ Вселената, скрита у всеки човек.
След като се събуди от самовглъбеното си пътешествие, ще отдели такава енергия, че един лек трус ще прекоси цялата планета.
После ПЪТНИКЪТ ще се върне и ще разкаже какво си спомня за своя подвиг. Сетне БАВНО, БАВНО, БАВНО на тази ЗЕМЯ ще почне нова епоха.
Като си послужих с език, лесен за разбиране в наши дни, аз открих опростена разновидност на легендата, която, притулена зад най-различни символи, присъствува във всички култури на познатите ни цивилизации.
Веднага щом схванах огромното й значение, реших да ускоря сбъдването на пророчеството, макар и да изпреваря така хода на времето. Имах намерение да улесня идването на тази епоха и да намаля донякъде опасността от предреченото бедствие.