Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Пола успя да не издаде изненадата си. Преди малко можеше да се закълне, че говори с Букенън.
— Добре, главен инспектор. Не виждам с какво мога да ви помогна, но тръгвам незабавно, щом настоявате. До половин час ще съм пристигнала. Дочуване.
Тя постави обратно слушалката и пусна в чантата си бележника и писалката. Изправи се, изтича до гардероба, взе палтото си, преди да я е настигнал Доулиш, и се обърна.
— Сигурна съм, че събрах достатъчно материал за статията си. Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете.
Доулиш пъхна ръка в джоба на бричовете си. Изглеждаше мрачен и недоволен. Застанал неподвижен като дървена фигура, той попита:
— За какво беше това обаждане? Да не сте загазили?
— Неотдавна открих тялото на момиче, удушено в блатата край Олдбърг.
— Четох затова. Карин… — той щракна с пръсти. — Карин. Някоя — си.
— Роузуотър.
Очите му отново приличаха на два куршума. Пола продължи:
— Германка, женена за англичанин. Никой не може да проумее защо са я убили.
— Вероятно психопат. По-добре тръгвайте, да не закъснеете за господин Главно ченге. Интересно как е разбрал, че сте тук.
— Знае, че съм отседнала в „Брандъл“. Трябвало е само да се заинтересува — питах хора от персонала как да стигна до Гренвил Грейндж, така че в хотела биха го упътили веднага — излъга с лекота Пола.
— Не забравяйте поканата ми за разходка с „Кати“ — подсети я Доулиш, докато я изпращаше през просторното фоайе към главния вход. — Ето ви визитката ми с прекия телефонен номер. Само, за Бога, не го публикувайте.
— Няма, обещавам — отвърна Пола и взе картичката с позлатени ъгли и щампован надпис.
— Просто ми се обадете, когато сте свободна — любезно настоя Доулиш с ръка на рамото й. — Ще се уговорим за най-удобното за вас време.
Вече й отваряше, когато Пола рязко обърна глава. Вдясно от нея, в дъното на големия вестибюл, една врата беше леко открехната. Тя успя да зърне лицето на мъж, който я наблюдаваше, и след това вратата се затвори.
— Карайте внимателно — шеговито я посъветва Доулиш и тя заслиза по стълбите към колата си.
Седна зад волана и въздъхна с облекчение. С властния си характер Доулиш бе успял да я изтощи. Запали двигателя и подкара към автоматично отварящите се врати. Промърмори на себе си:
— Слава Богу, че се обади Туийд…
Лорд Дейн Доулиш отиде до вратата в дясната част на вестибюла, отвори я и закова поглед в чакащия зад нея мъж.
— Дано не те е видяла, идиот такъв. Тръгвай с мен и ми докладвай, лейтенант Бертие.
В Парк Кресънт Моника с изумление гледаше Туийд. Току-що бе свършил разговора си с Гренвил Грейндж.
— През всичките тези години не съм и подозирал, че сте толкова добър имитатор — каза тя. — Имах чувството, че говори самият Букенън.
— О, аз имам скрити таланти — усмихна се кратко Туийд. — Сега трябва да действаме бързо. Свържи ме с Рене Лазал…
— Телефонът не се подслушва, Рене… — започна Туийд, когато чу гласа на французина.
— Моят също. Ситуацията тук е много сериозна…
— Работя по въпроса — увери го Туийд. — Заедно с по-голямата част от екипа, денонощно. Спешно ми трябват някои неща…
— Слушам те.
— Когато се видяхме тримата с Пола в Париж, ти ми показа няколко снимки от досието на един човек. Можеш ли да ми изпратиш веднага копия от тях? Интересуват ме следните лица: Жозет… разбираш за какво говоря, нали?
— Напълно. После?
— Майор Леми, Дьо Форж и Джийн Буржойн.
— Имаш ги. Сам ще ги извадя от негативите и ще ти ги пратя по куриер. Кодовата дума е „Версай“. Ще ти изпратя и още една снимка. На лейтенант Андре Бертие от хората на Леми. Вероятно е неговият офицер за свръзка, а може би и нещо друго. Това ли е всичко?
— Засега. Дръж ме в течение…
— Коя е Жозет? — попита Моника.
— Съпругата на генерал Дьо Форж. Когато Нюмън се върне във Франция, трябва да познава основните действащи лица.
— Няма ли да е опасно след всичко, което се случи при предишното му пътуване?
— Ще бъде много опасно, но доколкото познавам Боб, той ще настоява да се върне. Доста се тревожи за онова момиче, което се укрива в Аркашон — Изабел. А сега, докато говорех с Лазал, изскочи още нещо…
Той повтори думите на французина за лейтенант Бертие и й каза, че очаква снимката му.
— Звучи ми малко неясно. Какво имаше предвид Лазал?
— Нямам представа — каза Туийд бързо, прекалено бързо. — Що се отнася до връщането на Нюмън във Франция… — той отключи едно чекмедже и извади снимката на сержант Рей, която му бе дал Лазал. — Ела да погледнеш този индивид.