Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Не пия, когато изпълнявам служебни задължения, сър.
— Тогава налей на мен, по дяволите. Голям скоч. Педантизмът на французина започваше да го дразни. Никога не бе успявал да пробие ледената маска на Бертие. Само му дай заповед и той ще свърши всичко. Доулиш не можеше да проникне зад бронята, която Бертие поставяше около себе си, и това го изнервяше. Страхуваше се от малко хора, но присъствието на французина винаги го правеше неспокоен. Пое безмълвно чашата и изпи половината от уискито.
— Вторият въпрос, който трябва да предам — продължи Бертие, — е къде ще акостира пратката.
— В Аркашон… — Доулиш щеше да добави „както обикновено“, но се спря навреме. Възможно беше Бертие наистина да знае толкова малко, колкото показваше.
— И съобщението за точната дата на пристигане ще бъде изпратено двадесет и четири часа по-рано по вече установения начин?
— Точно така.
Доулиш замълча. Вгледа се отново в Бертие. Висок над метър и осемдесет, с масивно лице, стройна фигура, големи ръце, отпуснати близо до бедрата. Застанал почти мирно. Като на парад. Сини леденостудени очи. Прототипът на добре обучена машина.
— Кога тръгваш? — попита Доулиш.
— Наредено ми е да остана известно време, за да набавя определена информация. Отседнал съм наблизо.
На Доулиш му се искаше да попита къде наблизо, но се съмняваше, че ще му отговори. Вместо да рискува с човек, в чиито реакции не е сигурен, той просто кимна. Допи чашата си и стана.
— Уолтърс ще те изпрати…
Закрачи неспокойно из стаята, когато Бертие излезе. Хората винаги оставяха след себе си някаква атмосфера. Доулиш имаше чувството, че от Грейнвил Грейндж току-що си бе тръгнала смъртта.
18.
Все още бясна от поведението на Доулиш, Пола с радост забеляза мъжа, който слизаше по външните стълби на „Браднъл“, докато тя паркираше колата. Виктор Роузуотър, облечен в дебело яке, се приближи да я поздрави и тя потъна в силната му мечешка прегръдка.
— Изглеждаш напрегната. Нещо лошо ли се е случило?
— По-скоро неприятно…
Пола бе изненадана и очарована от умението му правилно да преценява всяка ситуация. Не се и опита да разбере подробностите около преживяването й, а каза точно това, което трябваше:
— Бях тръгнал на разходка из Олдбърг. Но това може да почака. Подозирам, че тайничко си мечтаеш за едно питие. Ще те изчакам в бара. Ти иди да свалиш това палто…
На Пола й трябваха две минути в стаята, за да пооправи грима си. Закачи любимата си брошка на ревера на костюма, среса косата си и сложи малко парфюм.
— Шампанско? — попита я Роузуотър, когато тя се настани до него на бара.
— Прекрасно. Наистина имам нужда да пийна.
— Хайде да седнем в някой по-тих ъгъл — каза Роузуотър и хвана чашите.
Отново оцени съобразителността му. Интуитивно бе усетил, че може би тя ще иска да поговори с него на спокойствие, без да я слушат други хора. Седнаха един срещу друг и тя огледа дрехите му. Хубаво спортно яке на ситни карета, кадифени джинси, кремава риза и светлосиня връзка. Изглеждаше много добре. Роузуотър вдигна чашата си.
— Наздраве! Ще ми разкажеш ли за преживелиците си, или да избегнем тази тема?
— По-добре да не го държа в ума си! — Чувстваше се малко неловко от тази близост със съпруга на Карин. Но не само външният вид на Роузуотър беше приятен — той знаеше как да се държи с жените. Търпелив и внимателен, Виктор я чакаше да започне.
— От време на време работя като журналист — просто хоби. Сега се връщам от имението на лорд Дейн Доулиш. Интервюирах го за „Уомънс Ай“. Оказа се истинско премеждие. Не си свали ръцете от мен…
— Случи ли се нещо сериозно? — тихо попита той.
— Не. Справих се. Но трябваше да му издера лицето.
— По-добре, че не си го направила. Доулиш се отнася грубичко с жените, които му се опъват.
— Откъде знаеш? — попита с интерес Пола.
— Част от работата ми е да знам всичко за участниците в голямата световна игра.
— Игра ли е, Виктор?
— Думата наистина е погрешна. Резултат от типичната британска сдържаност. Това е всичко друго освен игра, това е борба за пари и власт, която се води до смърт. Мислиш ли, че се става лорд Дейн Доулиш със стриктно спазване на законите?
— Разследването ми показа, че той играе важна роля в търговията с оръжие.
— Ти каза ли му го? — сякаш между другото попита Роузуотър.
— Да, и това го вбеси.
— Вероятно защото този бизнес вече запада. Краят на Студената война и така нататък. Освен това има достатъчно други златни яйца в кошницата си.
— Като подводните проучвания при Дънуич?