Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
— А Вили?
— Вили е спекулант.
— Какво е това спекулант?
— Човек, който използува конюнктурата. Който търгува с всичко: от херинги до акции в стоманената индустрия. Прави сделки, където може, с каквото може и как то може, пък макар и да е само на косъм от затвора.
— Е, виждаш ли! — казва Герда и посяга към остатъка от пастета.
— Смяташ ли, че и аз трябва да стана такъв?
Герда сдъвква едно хлебче между здравите си зъби.
— Стани като тях, или не ставай. Но не се ядосвай, щом не искаш да станеш, а другите са станали. Всеки може да ругае, скъпи!
— Вярно — казвам смаян и неочаквано съвсем изтрезнявам. Струва ми се, че цял куп сапунени мехури се пукват отведнъж в мозъка ми.
Поглеждам Герда. Тя си има свой проклет реалистичен начин да разглежда нещата.
— В същност ти наистина си права — казвам аз.
— Разбира се, че съм права. Но я виж какво се задава там! Мислиш ли, че и то е за нас?
За нас е. Печена кокошка с аспержи. Ядене за оръжейни фабриканти. Едуард сам надзирава поднасянето. Той кара Фрайданк да нареже кокошката.
— Гърдите за мадам — командува той.
— Предпочитам кълка — казва Герда.
— Кълка и парче от гърдите за мадам — обяснява галантно Едуард.
— Режете! — отвръща Герда. — Вие сте кавалер, господин Кноблох! Знаех си!
Едуард се хили самодоволно. Не разбирам защо прави цялото това представление. Не мога да повярвам, че Герда толкова му харесва, за да прави такива жертви; по-скоро от яд заради нашите купони се опитва да ми ги измъкне с хитрост. Значи, акт на отмъщение, за да станем квит.
— Фрайданк — обръщам се към келнера. — Вземете тези ребра от чинията ми. Аз не ям кокали. Дайте ми вместо тях втората кълка. Или вашата кокошка е ампутирана жертва на войната?
Фрайданк гледа като овчарско куче към своя господар.
— Това е най-апетитното — обяснява Едуард. — Гръдните кости са вкусни за огризване.
— Аз не гриза. Аз ям.
Едуард свива дебелите си рамене и колебливо ми подава втората кълка.
— Не желаеш ли малко салата? — пита той. — Аспержите са много вредни за пияници.
— Дай ми аспержи. Аз съм съвременен човек и имам силно влечение към самоунищожението.
Едуард се стрелва като гумен носорог. На мене изведнъж ми хрумва нещо.
— Кноблох! — извиквам грубо след него с генералския тон на Рене дьо ла Тур.
Той пристига тичешком, сякаш е улучен с копие в гърба.
— Какво значи това? — пита ме той разярен.
— Кое?
— Да ревеш така?
— Рева ли? Кой реве тук освен тебе? Или ти се свиди, ако мис Шнайдер поиска малко салата? Тогава не ни я предлагай предварително!
Очите на Едуард стават необикновено големи. Вижда се как у него се надига едно страшно съмнение и се превръща в увереност.
— Вие… — пита той Герда. — Вие ли ме извикахте?
— Ако има салата, с удоволствие бих взела малко — обяснява Герда, която не може да проумее какво става. Едуард все още стои до масата. Сега той е твърдо уверен, че Герда е сестра на Рене дьо ла Тур. Виждам как съжалява за гъшия дроб, за кокошката и за аспержите. Има чувството, че е ужасно изигран.
— Господин Бодмер извика — казва Фрайданк, който се е промъкнал насам. — Видях го с очите си.
Но думите на Фрайданк заглъхват, без да бъдат чути от Едуард.
— Отговаряйте само когато ви питат, келнер — казвам небрежно на Фрайданк. — Това трябваше да го научите при прусаците! А сега си вървете и продължавайте да изливате сос от гулаш във врата на нищо неподозиращи хора. А ти, Едуард, ми обясни, дали това великолепно ядене беше даром, или искаш срещу него да прибереш в касата си нашите купони?
Едуард добива вид, като че ще получи мозъчен удар.
— Дай купоните, подлец — казва тъпо той.
Аз откъсвам парченцата хартия и ги слагам на масата.
— Може много да се спори кой беше подлец, провален Дон Жуане — отговарям му аз.
Едуард не взема сам купоните.
— Фрайданк — казва той, този път беззвучно от ярост. — Хвърлете тези отрезки в коша за хартия.
— Чакай — казвам аз и посягам към листа за ястия, — щом плащаме, имаме право и на по един десерт. Ти какво желаеш, Герда? Червено желе или компот?
— Какво ще препоръчате, господин Кноблох? — пита Герда, която не знае каква драма се е разиграла у Едуард.
Едуард махва отчаяно с ръка и се отдалечава.
— Значи, компот! — викам след него.
Той трепва за миг и после продължава, като че гази върху яйца. Всяка секунда очаква казармения глас.
Аз размислям, но след това се отказвам; тази тактика ми се струва по-ефикасна.
— Какво стана изведнъж? — пита Герда, която нищо не подозира.
— Нищо — отговарям невинно аз и разделям кокалите на кокошката между двама ни. — Само малък пример за тезата на великия Клаузевиц върху стратегията: нападай противника, когато мисли, че е победил, и то там, където най-малко очаква това.