Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Марино не бе в състояние да убеди тия безмилостни пазачи; той слушаше със стиснати юмруци присмехите, които войниците отправяха срещу болния Бенито и него. Но той трябваше да пази мълчание: не можеше да даде израз на гнева си.
Бенито, който разбра, какви чувства го вълнуваха, му пошушна:
— Успокой се, денят ще мине, както и другите. Ще ви открия тайната, без която не можете да стигнете до потъналия кораб!
Галерата напусна пристанището и отплава в открито море в едно няколкодневно пътуване.
Осъдените имаха много работа. Войниците постоянно ги караха да бързат. Телата им бяха облени в пот и дишането им бе тежко.
Когато някои, изтощени, падаха под умората, усилена от лъчите на жежкото слънце, и пущаха греблата, жестокосърдечните войници изсипваха върху тях град от удари, докато нещастниците, скърцащи със зъби и проклинащи живота, сбираха последни сили и хващаха греблата.
Голямата физическа сила на Марино, която тежката работа на галерата не бе още изхабила, му позволяваше да движи греблото и за слабия Бенито, и за себе си същевременно.
Пазачите, особено злият Гаспар, го поглеждаха на минаване.
Те с радост биха намерили някой предлог, за да го накажат и да сломят гордостта му и подигравателната усмивка. Презрителните погледи, които им хвърляше Марино, ги вбесяваха.
Но те не можеха да го заловят в някаква грешка, тъй като той изпълняваше точно заповедите и не си отпочиваше в своята мъчителна работа.
Отпаднал от задушната топлина и от собствената си слабост, Бенито изпукаше големи въздишки.
Той чувстваше, че часовете му са преброени и благодареше на Бога. Той бе страдал толкова, че очакваше смъртта като освобождение.
Испанецът гледаше с възхищение и симпатии Марино Маринели.
— Да, — помисли си той, — той ще успее и ще извърши големи неща в живота си. Тази адска каторга не ще го съсипе; той ще излезе по-силен и по-привикнал на тежка работа.
Той се радваше, че случаят му бе изпратил този човек. В тази среща виждаше пръста на Провидението и му отправяше своята благодарност.
Марино Маринели беше достоен наследник на неговите богатства; в ръцете му те ще бъдат употребени за големи неща.
Той ще може да осъществи нещата, за които той бе мечтал, но които никога не би могъл да достигне със своите загубени сили и разрушена енергия.
Когато настъпи вечерта и галерата пусна котва на открито за нощна почивка, Бенито изтощен се отпусна върху грубо одяланата пейка. Неговата гръд бързо се вдигаше и спускаше, като че ли бе заплашван от фатална криза. Но той се бореше храбро срещу нея. Не можеше още да умре спокойно; не бе изпълнил докрай мисията, която си бе възложил, а неговият край, в това бе убеден, нямаше да закъснее.
Марино му подаде скришом своята порция от плодове; това бе единственото нещо, което можеше да яде!
После младият човек подложи дрехата си под болния, на когото месото му бе изгнило от стоенето върху дървото.
— Преминах деня в размишления върху всичко това, което си доверихме миналата нощ — започна той, говорейки съвсем ниско, както правеха обикновено. — След спокойно и обстойно обсъждане дойдох, Бенито Мадреселва, до заключението, че трябва да приема вашето наследство, което иначе ще бъде загубено завинаги. Но аз не ще си послужа с тези съкровища за задоволяване на някои своеволни капризи, а ще ги употребя както вие желаете. Ще реализирам плановете, които ще донесат щастие в градовете и техните жители и ще изтръгна нещастните от провал и смърт!… Давам тържествена клетва в този час, че ще сторя това.
Болният му отговори със слаб като въздишка глас, но в който се чувстваше ентусиазъм:
— Аз желая щото като един единствен наследник и притежател на безчислените богатства, да добиете едно могъщество и да извършите чудеса в света! Името на Марино Маринели да се носи над земи и морета, изпълвайки с ужас престъпниците и носещо за невинните и угнетените дългоочакваната вест на освобождение и щастливо бъдеще!
— Да, вие имате право. Така трябва да бъде! — извика Марино, обзет от едно благородно чувство. — Аз ще бъда ужас за престъпниците, покровител на нещастните, освободител и спасител за моя баща и за себе си отмъстител.
— Моите сили ме напущат. Поставете ухото си съвсем близо до устата ми — промълви испанецът, — часът на моето освобождение е близък, Марино, повярвай ми: Желая почивка и мир.
— Вие ще се почувствате добре, когато пресният морски ветрец разведри челото ви, Бенито.