Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Водата се плисна, а после се затвори над трупа. Около минута няколко водни кръга показваха къде бе изчезнал приятелят на Марино и после всичко се заличи.
Никаква погребална служба не бе отслужвана. Никакъв свещеник не чете молитва над покойния и неговия гроб.
Едно сърце само бе изпълнено със скръб и тъга; само една уста бе прошепнала молитвени думи; само една душа се бе обърнала към Бога, искайки прошка и милосърдие за нещастника Бенито; само очите на Марино се бяха насълзили заради нещастния другар по верига, който не бе намерил любов на земята, а само страдания.
После нощта се спусна над морето, над галерата и над каторжниците, които забравиха своите мъки в съня.
Марино остана дълго време буден, мисли за Бенито, който сега спеше в своя воден гроб, и даде тържествена клетва да изпълни последните желания на мъртвия, да последва буквално неговите наставления, когато успее да си възвърне свободата.
След два дни галерата се върна в пристанището.
Върху брадясалото лице на Гаспар можеше да се забележи една сатанинска радост, която правеше да блестят жестоките му очи, при мисълта, че мразеният каторжник ще получи най-сетне своето наказание.
Той побърза да слезе на сушата и побърза да отиде при директора на каторгата, после при военния комендант.
След няколко часа той се завърна със заповед да отведе каторжника Марино Маринели във вътрешността на каторгата, където да очаква присъдата си.
Комендантът прочете написания пергамент от името на Венецианската република, който придружаваше изпратения каторжник, и изпрати един куриер в далечната приятелска държава, с мисията да уведоми за това, което се бе случило, Съвета на тримата и дожа и да ги запита, дали смъртното наказание, което каторжникът е заслужил, трябва да се изпълни в Тулон.
Отговорът не бе двусмислен. Нищо не можеше по-добре да допадне на дожа и сената, както екзекуцията на ненавиждания незаконнороден далеч, в земите на Франция.
Но трябваше да се почака и Марино бе хвърлен в подземните килии на каторгата.
Тия подземни килии на крепостта, които служеха за затваряне, бяха с дебели стени и бяха разположени край зида, граничещ с морето.
Те бяха дълбоки тесни дупки, затваряха се с дебели железни врати и в тях нямаше място за лягане и спане, понеже почвата бе осеяна с железни пръчки с остри върхове.
Прозорци нямаше в тия страшни килии. Въздух и светлина проникваше през едно отверстие, направено в стената откъм морето.
Едва една стъпка висока и две широка, тази дупка бе снабдена е желязна решетка.
Долу се чуваше как вълните се плискат в стената. В тази част на пристанището дълбочината на морето беше много дълбока.
Когато желязната врата се затвори зад него, студени тръпки преминаха по тялото на Марино, чийто мускули се свиха под напора на гнева.
Обаче, бяха му снели веригите и това му бе вдъхнало надежда.
Той разгледа бързо тясната клетка и забеляза веднага зарешетената дупка.
Той легна върху железните пръчки, без да чувства болките, и погледна навън. Долу морето бучеше и това бучене за Марино бе едно обещание.
18. Мостът на въздишките
— Какво ви каза сарафът, чиято маса е на ъгъла на Кале Марчериа? — запита главният инквизитор двамата карабинери Франциско и Антонио, които седяха прави пред Съда на тримата в голямата му стая, тапицирана в черно. — От неговото място той добре е виждал уличката, за която говорите.
— Евреинът, когото познавам от детинството си — отговори Франциско, — ни увери, че не е виждал никакъв монах, макар да е наблюдавал уличката.
— Монахът, когото наричат глухоням, не е излизал от къщата през втория изход — потвърди Антонио.
— Казвате, че алхимикът Ауромето обитава в тази къща?
— Той е сам. В тази къща не живее друго лице.
— Сега изложете ни резултата от днешните ваши наблюдения, тъй като вчера не сте пожелали да безпокоите астролога с въпросите си.
— Само поради това, че дожът беше при него, велики и всемогъщи инквизиторе — произнесе Франциско.
— Съветът е уведомен за това посещение. Направете вашия доклад.
— Днес при свечеряване, когато Бонифацио бе получил друга емисия, отидох заедно с Антонио на канала де ла Фузина, за да наблюдаваме къщата, в която глухонемият монах обикновено влизаше. Нашата надежда, че ще го срещнем, се оправда, но тъй като имахме заповед да го следим и да не го арестуваме, ние се задоволихме да очакваме, без да се покажем, ако той излезе от къщата. Той не можеше да ни забележи, понеже тъмнината беше пълна.