Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Тя достигна до една врата на края на стълбата, където почука два или три пъти.
Чукането прозвуча продължително в празната къща.
Дожът застана близо до съпругата си и с нетърпение очакваше да види обитателя на къщата, който можеше да задоволи неговите желания.
Най-после, леки стъпки се приближиха. Резето от вратата бе отместено и пред дожа и дожесата се появи мъдрият Ауромето.
Той беше около седемдесетгодишен човек, с дълга брада и сиви коси, с мършаво лице. Носеше дълга и широка роба от черно кадифе, която бе пристегната на талията му с един чуден пояс, украсен с някакви кабалистични знаци.
Залата, в която алхимикът прие своите бележити посетители, бе обширна и издаваше при пръв поглед занятието на този, който я обитаваше.
Големи стъкла, в които бяха затворени препарирани животни или растения в най-чудни форми, мъртвешки глави, скелети на амфибии и други неща бяха натрупани върху множество масички покрай стените.
Върху една голяма маса се виждаха сини пламъци, върху които бяха поставени разни реторти.
Една лампа, висяща от тавана, осветяваше тази стая, в която се разнасяше някакъв странен парфюм.
Ауромето не се поклони, нито поздрави посетителите.
От своя страна дожът не счете за необходимо да отправи поглед към астролога и мина зад него, за да последва дожесата в залата, която Ауромето й бе посочил с ръка.
Дожът разгледа тази стая с видимо голямо вълнение; черепите и скелетите му напомняха за смъртта, от която той толкова се страхуваше.
Алхимикът затвори вратата докато дожесата отхвърли воала си назад.
— Вие оправдахте моето доверие — каза тя на стареца, който стоеше прав пред нея. — Капките, които ми дадохте бяха добри; те произведоха ефекта, който ми бяхте обещали…
— Мъдрият Ауромето, мой височайши съпруже, продължи тя, обръщайки се към дожа — ще ви разкрие бъдещето и ще излекува болката, която венецианските лекари не са способни да излекуват, въпреки че ви отрупват с разни лекарства.
— Започнете — заповяда дожът с мрачно и заповедническо лице. — Ще получите голямо възнаграждение. Луиджи Гримани не гледа на златото, когато се касае да заплати извършените му услуги.
— Аз не ще извърша това за награда. Не заради златото, което ми обещавате, ще ви кажа истината, — отговори мистериозният старец с важен и мистериозен глас. — Защото ако я чуете, ще забравите, че сте обещавали награда.
— Какво означават тези думи?
— Пригответе се за истината Луиджи Гримани! Истината! Не зная дали ще можете да я понесете.
— Значи вие знаете, че тази истина е твърде тежка за мен?
— Не зная още нищо, но аз познавам душата на хората.
— Може би вие се мамите по отношение на моята съвест.
— Ако вие сте готови да чуете това, което е написано на звездите, и това, което ще ви съобщя за бъдещето, последвайте ме Луиджи Гримани. Не се страхувайте и не треперете, а слушайте внимателно! Аз не разкривам на драго сърце бъдещето на хората, защото те са склонни да сметнат за мое лично дело това, което е писано на звездите. Намразват ме, ако им съобщя лошо, позорно, или ме обсипват с пари, ако им предскажа нещо хубаво. Но нека да изпълня волята ви.
Алхимикът отиде в дъното на стаята и дожът и съпругата му го последваха.
Той отвори една малка врата, зад която имаше спираловидна стълба. Той и посетителите му се изкачиха в една стая, разположена под самия покрив, където се намираше друга малка стълба за изкачване.
Този покрив се издигаше над околните къщи. Близо до центъра му бе издигната една наблюдателница във форма на купол, построена в по-голямата си част от стъкло и снабдена с едно отвърстие, достатъчно широко и високо, за да се промъкне вътре един човек.
В средата на тази кръгла стъклена стая, която се осветяваше от светлината на луната, имаше маса, снабдена с едно чудновато огледало.
Над нея бяха поставени други две подобни огледала, образуващи ъгъл.
В предната страна на кръглата стая имаше няколко фотьойла с високи гърбове.
Ауромето покани посетителите да седнат.
Дожесата се отпусна върху един от столовете, а дожът остана прав до нея, със скръстени ръце, очакващ с мрачен поглед и затаен дъх, какво ще му каже звездоброецът.
Първата „къща“ на небето, на изток, ще ти бъде отворена по-късно, започна астрологът. Ще видя най-напред в дъното на небето, в четвъртата „къща“, която е тази на родителите и сродниците.
Дожът слушаше с учудване тези мистериозни и обезпокоителни думи.