Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Значи монахът остава само денем в къщичката в този отдалечен квартал? — попита един от другите инквизитори.
— Той обикновено я напуща, когато се свечери — отговори Антонио.
Франциско продължи:
— След като той тръгна по улицата, престорих се на чужденец, заблудил се в лабиринта от тесни улички, и го запитах, може ли да ми посочи кръчмата „Златният делфин“, надявайки се, ако не е ням, изненадан от този внезапен въпрос, че ще изтръгна от него някакъв отговор.
Но монахът се спря, погледна ме учудено и изпитателно и ми направи знак, че не може да чува нито да говори.
Бях съвсем близо до него и се потрудих да разгледам чертите му. Но неговата черна качулка бе така поставена на челото му, че можеха да се видят само големите му очи и гъстата дълга черна брада. Неговите бузи изглеждаха бледи и мъртви.
— И той продължи пътя си… към коя страна?
— Когато той се отдалечи достатъчно, за да не може да ни види и чуе, ние го последвахме. Отиваше към моста Реалто.
Не го изпуснахме изпод очи.
Когато достигнахме до по-оживените улици, можехме да го следим по-отблизо.
Тогава се разделихме. Антонио изтърча в уличката през една напречна улица, за да наблюдава втория вход на въпросната къща, а аз останах зад монаха.
Видях и как влезе в къщата и как изчезна всред тъмнината, която царуваше в нея.
— Не сте ли се излъгали, Франциско? — запита главният инквизитор с твърд тон. — Добре ли видяхте, че това е къщата, в която живее този чуден алхимик, който напусна преди години Венеция и бе ходил в Египет?
— Не е възможна никаква грешка, велики и всемогъщи инквизиторе. Заклевам ви се, благородни и височайши сеньори, във всичко, което ми е свято, немият монах изчезна в къщата на магьосника Ауромето.
— Продължавай! Последва ли го?…
— Проникнах във вестибюла на къщата. Не видях никаква следа от монаха и вярвайки, че той не може да се скрие, помислих, че е излязъл от другата врата. Намерих там Антонио и го запитах живо, с нисък глас, видял ли е монаха. Той ми отговори отрицателно.
— Никой не мина край мене — потвърди Антонио. — Нито някоя сянка, нито плъх можеше да се промъкне през изхода незабелязано, понеже бях до самата врата.
— Това е чудно! — промълвиха двамата инквизитори.
— В такъв случай монахът трябваше да е останал още в къщата. Ние наблюдавахме двата изхода в течение на цял час; никой не влезе нито излезе. Тогава решихме да претърсим къщата и да разпитаме магьосника Ауромето. Ние предвиждахме, че монахът е при него и решихме да арестуваме последния, тъй като вие бихте ни дали пълна свобода в случай на нужда, благородни и височайши сеньори.
— Ти ни беше казал, че общият вид на монаха те е накарал да вярваш, че това е Бертучио — каза главният инквизитор. Какво мислиш сега?
— Лицето му не прилича на това на Бертучио, още повече, че аз отблизо го разгледах.
Обаче ние счетохме, че нашата длъжност е да доведем монаха тук, за да го разпитате вие самите.
Ние запалихме една малка тайна лампичка и се изкачихме на стълбата.
Докато Антонио остана пред двете врати върху първата площадка на стълбата, аз се изкачих по-високо и разгледах всички стаи, които бяха отворени. В тях не намерих нито следа от монаха.
Значи той трябваше да бъде в затворените стаи, заемани от магьосника, тъй като не бе напуснал къщата.
Антонио почука на една от вратите с желязната хлопка, окачена на нея. Вратата се отвори при втория удар.
Пред нас се яви магьосникът Ауромето в една широка черна роба, която покриваше цялото му тяло.
Той ни изгледа с важен поглед.
Виждаше се по лицето му, чиято дълга сива брада стигаше до гърдите, че е твърде разгневен.
Той ни запита сухо какво желаем, докато ние надзъртахме в дългата и висока зала, в която се намираха чудновати и мистериозни предмети.
Ние му заявихме, че търсим немия монах. Той ни отговори енергично и кратко, че не познава никакъв монах.
— Размислете, мъдри Ауромето. Не е възможна грешка. Ние видяхме монаха да влиза в тази къща и не сме го виждали да излиза.
Разгледах внимателно лицето му и забелязах, че потрепера и леко промени цвета си. Но веднага си възвърна спокойствието и отговори:
— Никой не е идвал при мене. Не съм виждал монаха, за когото говорите. Разгледайте къщата горе.
— Ние вече го направихме — отговорих аз. — Можете да ни кажете истината без страх. Къде сте скрили монаха?
Червенина от гняв огря лицето му.
— Оставете ме спокоен — извика той. — Няма никакъв монах тук. Претърсете и тая стая, ако желаете!
Ние не чакахме втора покана. Веднага се заехме грижливо да разгледаме стаята и не оставихме нито един ъгъл непретърсен, чукайки по стените, отваряйки стенните шкафове и чекмеджетата, поглеждайки зад тапетите и в отворите на прозорците.