Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Мъдрият Ауромето нагласи огледалото върху масата по такъв начин, че да може да вижда в него част от небето, отразено от другите две.
— Това е кръвта, която ти искаш, но тя не е твоята кръв; това е желанието ти за кръвта на другите, — подзе астрологът с дълбок глас. — Ако ти искаш да оздравееш, Луиджи Гримани, успокой кръвта си и въздържи ръката си.
— Говори по-ясно. Какво искаш да кажеш за кръвта на другите?
— Не искай да узнаеш от мене повече. Въздържай ръцете си! Дръж се далече от един старец, който виждам в „къщата“ на родителите ти и който ти е много близък.
Дожесата трепна. Тя погледна дожа, който беше побледнял.
— Продължавай, мъдри Ауромето, продължавай — каза той.
— Втората небесна „къща“, тази на щастието и богатството, е открита, но третата и петата — на братята и на децата, са невидими и разрушени за тебе.
„Шестата“, тази на здравето, е забулена.
Послушай съвета ми и задръж ръката си. Погрижи се и за душата си, Луиджи Гримани; тъй като в този ъгъл, на запад, където се появява „къщата“ на брака, виждам една друга личност, изкачила се до дожесата, едно младо момиче с хубави очи и руси коси.
Тя е бледна и може да се каже, че е болна.
Виждам я пред мен в огледалото; но зад нея се крие една сянка, която те заплашва, ако твоята ръка се вдигне над младото момиче…
И сега да узнаем какво се казва за тебе в осмата „къща“, тази на смъртта!
Голямата врата се отваря!
— Говори! Готов съм да чуя.
— Години ще преминат… Във време на карнавала ще удари твоят час… Аз се отвръщам с ужас от това видение… Остави ме да си замълча! Остави ме да ти прочета хороскопа без повече подробности.
— Искам да зная всичко: първо хороскопа, а след това какво има зад голямата врата, за която говореше.
— Ти го изискваш. Нека отговорността падне върху главата ти… Влез, преди карнавала, в полунощ в една усамотена и изоставена къща, където да няма никакъв слуга и никой друг освен тебе. Влез, носейки във всяка ръка по една запалена факла. Застани пред едно огледало и произнеси три пъти името си с висок и ясен глас и ти ще видиш зад тебе това, което те очаква в „къщата“ на твоя живот. Такъв е твоят хороскоп, с няколко думи, Луиджи Гримани. Ако ти видиш, зад тебе баща си и брат си, значи земята ще попие твоята кръв!
След късо и тягостно мълчание дожът, правейки видима големи усилия да се владее, каза:
— А сега открий ми, мъдри Ауромето, това, което ще се случи след време?
— След години, във време на карнавала, един гост ще се представи на един от твоите банкети… Отвори му всички врати на къщата си и на твоето сърце!… От това зависи твоят живот и този на твоите приятели!
— Твоите думи са една от друга по-загадъчни и по-забъркани… Остави ме да хвърля поглед върху образите, които ти виждаш зад голямата врата.
— Падни на колене пред госта чужденец! Отвори му къщата и душата си!… Ако той се отдалечи от тебе като неприятел, една ужасна река от кръв ще потече по улиците на Венеция и ще почервени белия мрамор, и трупове ще бъдат тия, които седят на фотьойлите в държавната инквизиция! Безмилостната ръка на съдбата ще достигне виновниците и в стаите на палата, където ще се скрият: пурпурната мантия не ще запази сенаторите от смъртта и карнавалът ще бъде отпразнуван върху труповете!
— Какъв кошмар ми разкривате! — извика дожът, чиито очи се бяха разширили, а по цялото му тяло преминаваха тръпки.
— Вие пожелахте да чуете истината… Аз ви я разкривам.
— Стига, стига!… Елате — каза Луиджи Гримани, обръщайки се към дожесата. — Моля ви се, изведете ме по-скоро навън от тази къща.
Катерина хвана с едната си ръка своя съпруг, а с другата отправи към алхимика поздрав за сбогуване.
— Утре ще чуете да се говори за мен и ще получите награда, — каза дожът, повеждащ дожесата към стълбата.
И той прибави твърде ниско:
— Този мъдър Ауромето знае много неща. Трябва да поговоря за него на върховния съд.
17. Последната нощ на Бенито
На следния ден след нощта, през време на която Бенито Мадреселва бе разказал на своя другар по верига историята на живота си и го бе провъзгласил за свой наследник, той беше толкова слаб и болен, че обърна внимание на Марино.
Вълнението, което преживя отново, разказвайки изпитанието си, се отрази зле върху положението му; безсънните нощи, преминали в разговор бяха усилили треската му; неговите очи бяха хлътнали в орбитите, бузите бяха се покрили с една розовина, която често се явява по лицата на тези, които са близо до смъртта.
Марино обърна внимание на пазачите върху състоянието на своя приятел, но грубите войници не желаеха и да чуят да се говори за освобождение от работа. Той беше жив, имаше розов цвят на лицето и чувстваше апетит към плодовете, следователно можеше да работи, заключаваха те.