Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— За коя дама говорите? — попитах.
— Не си спомням името й. — Донахю отпи от чашата си, лицето му пламтеше, очите му блестяха и непрекъснато шареха наоколо. — Тъжно, наистина тъжно. Е, някой ден трябва да ни посетите на новото място. — Усмихна ми се широко и ме изостави заради една гърдеста матрона в черно облекло. Целуна я по устата и двамата се разсмяха.
При първа възможност побързах да се прибера у дома. В камината гореше буен огън, а моята племенница се бе излегнала на канапето и четеше. Забелязах, че под елхата има нови подаръци.
— Как мина? — попита тя, прозявайки се.
— Постъпи много умно, като си остана вкъщи — рекох. — Марино обаждал ли се е?
— Не.
Отново се опитах да се свържа с него и след четвъртия сигнал той ми отговори малко раздразнено.
— Надявам се, че не е прекалено късно за теб — извиних се.
— И аз се надявам. Какво има пък сега?
— Много неща се случиха. Тази вечер бях на гости и срещнах твоя приятел Донахю.
— Колко вълнуващо.
— Не бях чак толкова впечатлена и може да страдам от мания за преследване, но ми се стори странно, че той спомена за смъртта на Дженифър Дейтън.
Мълчание.
— Другата подробност е — продължих аз, — че както изглежда, Дженифър Дейтън е изпратила факс на Николас Грюман само два дни преди смъртта си. Изглежда, била е разстроена и той е искал да се срещне с нея. Тя му предлага да дойде в Ричмънд.
Марино продължаваше да мълчи.
— Чуваш ли? — попитах аз.
— Мисля.
— Радвам се, че е така. Но може би ще трябва да помислим заедно. Сигурен ли си, че няма да промениш мнението си за утрешната вечеря у дома?
Той дълбоко си пое дъх.
— Бих искал, докторке. Но аз…
Някъде отдалеч се обади женски глас:
— В кое чекмедже е?
Марино явно притисна с ръка мембраната на слушалката и промърмори нещо. После прочисти гърлото си.
— Извинявай — рекох. — Не знаех, че имаш компания.
— Да.
Той помълча малко.
— Много ще ми бъде приятно, ако утре доведеш приятелката си на вечеря у нас.
— Канехме се да ходим в „Шератон“.
— Е, за теб има нещо под елхата. Ако промениш решението си, звънни ми утре сутринта.
— Малко е вероятно. Значи ти се предаде и си купи елха, а? Хващам се на бас, че е грозна и хилава.
— Целият квартал ми завижда за нея, благодаря — рекох. — Пожелай на твоята приятелка весела Коледа и от мен.
VII
Когато се събудих на другата сутрин, биеха църковни камбани и зад пердетата грееше слънце. Макар да бях пила много малко вечерта, все едно че имах махмурлук. Излежавах се в леглото, неусетно отново заспах и сънувах Марк.
Когато най-накрая станах, кухнята ухаеше на ванилия и портокали. Луси мелеше кафе.
— Ще ме разглезиш и после какво ще правя? Весела Коледа!
Целунах я по челото и забелязах нова кутия на полицата.
— Какво е това?
— Чеширско мюзли. Специален деликатес. Донесох от собствените си запаси. Най-хубаво е с чисто кисело мляко, ако имаш такова, но виждам, че нямаш. Затова ще трябва да се задоволим с обезмаслено мляко и банани. Плюс това имаме пресен портокалов сок и френско кафе без кофеин. Май трябва да се обадим на мама и бабчето.
Докато набирах номера на майка ми от кухнята, Луси отиде в кабинета ми, за да използва другия телефон. Сестра ми вече бе отишла при мама и скоро ние четирите разговаряхме по телефона, като майка ми непрекъснато се оплакваше от времето. Каза, че в Маями имало буря. Късно вечерта на Коледа извил бурен вятър и завалял проливен дъжд, а на сутринта светкавиците приличали на истински илюминации.
— По време на такава буря не бива да говорите по телефона — казах им аз. — Ще ви се обадим по-късно.
— Ти си се вманиачила, Кей — скара ми се Дороти. — Навсякъде виждаш опасност някой да бъде убит.
— Луси, кажи ми нещо за подаръците — намеси се мама.
— Бабче, още не сме ги отворили.
— Ау! Това беше съвсем наблизо — възкликна Дороти сред пукота по линията. — Осветлението за миг изгасна.
— Мамо, надявам се, че компютърът ти не е включен — рече Луси. — Иначе е много вероятно онова, върху което работиш, да е пропаднало.
— Дороти, сети ли се да купиш масло? — попита мама.
— По дяволите! Знаех си, че съм забравила нещо…
— Три пъти ти напомних снощи.
— Мамо, казвала съм ти, че като пиша, нищо не чувам.
— Аз ще изляза да купя масло.