Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Едноседмичната почивка на езерото Адриана в Монтана беше последният пункт от търга. Естествено, господин и доктор Грей имаха къща в Монтана и наддаването бързо ескалира, но аз почти не му обръщах внимание. Усещах го как се уголемява под пръстите ми и това ме караше да се чувствам невероятно могъща.
- Продадено за сто и десет хиляди долара! - победоносно обяви церемониалмайсторът. Цялата шатра избухна в аплодисменти и аз неохотно се присъединих към тях, както и Крисчън, което провали нашите забавления.
Той се обърна към мен и устните му потръпнаха.
- Готова ли си? - произнесе само с устни, докато възторжените овации продължаваха.
- Да - по същия начин отговорих аз.
- Ана! - извика Мия. - Време е!
„Какво?! Не. Не пак!“
- За какво е време?
- За търга на първия танц. Хайде! - Тя се изправи и протегна ръка.
Погледнах Крисчън, който, стори ми се, се мръщеше на Мия, и не знаех дали да се смея, или да плача, но спечели смехът. Избухнах в пречистващ момичешки кикот - за пореден път ни по-пречваше розовият парен локомотив, каквато беше Мия Грей. Крисчън се втренчи в мен и след миг на устните му се появи едва забележима усмивка.
- Първият танц ще бъде е мен, нали така? И няма да е на дансинга - похотливо прошепна той в ухото ми. Кискането ми утихна, заменено от очакване, което разпали пламъците на желанието ми. „О, да!“ Богинята в мен изпълни идеален троен салхов на своята ледена пързалка.
- С нетърпение го очаквам. - Наведох се и залепих лека целомъдрена целувка на устните му. Изправих се и установих, че нашите сътрапезници са изумени. Но пък досега не бяха виждали Крисчън с дама.
Той се усмихна широко. И изглеждаше... щастлив.
- Хайде, Ана - продължи да досажда Мия. Поех протегнатата й ръка и я последвах на сцената, където се бяха събрали още десет млади жени; със смътна тревога забелязах, че Лили е сред тях.
- Господа, гвоздеят на вечерта! - изкънтя гласът на церемониал-майстора над шумотевицата на разговорите. - Моментът, който чакате всички! Тези дванайсет прелестни дами се съгласиха да продадат първия си танц на онзи, който предложи най-висока цена!
„О, не“. Изчервих се от глава до пети. Не бях осъзнала какво означава това. Ужасно унизително!
- За добра кауза е! - прошепна ми Мия, доловила смущението ми. - Пък и Крисчън ще спечели - засмя се тя. - Не мога да си представя, че ще допусне някой да предложи повече от него. През цялата вечер не откъсва очи от теб.
Да, трябваше да се съсредоточа върху добрата кауза и върху това, че Крисчън ще спечели. Не му липсваха и съответните средства.
„Но това означава да похарчи още пари за теб!“ - изръмжа ми моето подсъзнание. Ала аз не исках да танцувам с никой друг -не можех да танцувам с никой друг, - пък и той нямаше да харчи пари за мен, а щеше да ги дари за благотворителност. „Като двайсет и четирите хиляди долара, които Крисчън вече похарчи ли?“ - присви очи подсъзнанието ми.
По дяволите. Като че ли импулсивният жест с наддаването ми се беше разминал. Защо се карах сама със себе си?
- А сега, господа, моля, елате насам и добре разгледайте коя дама ще е ваша за първия танц. Дванайсет хубавки и приветливи моми.
„Божичко!“ Почувствах се като на пазар за животни. Пред ужасения ми поглед най-малко двайсет мъже се насочиха към сцената, включително Крисчън, който с грациозна лекота мина между масите, като спираше да поздрави някои хора по пътя. Щом участниците в търга се събраха, церемониалмайсторът започна:
- Дами и господа, както изискват традициите на маскарада, ще запазим тайната на самоличността зад маските и ще разкриваме само малките имена. Започваме с прелестната Джейда.
Джейда се кикотеше като ученичка. Може би нямаше да се отличавам чак толкова много в тази среда. Тя носеше от глава до пети тъмносиня тафта и съответната маска. Двама млади мъже пристъпиха в очакване напред. Щастливка.
- Джейда знае перфектно японски, има свидетелство за пилот изтребител и е участвала в олимпийски състезания по гимнастика... хмм. - Церемониалмайсторът намигна. - Какви са предложенията ви, господа?
Джейда го зяпаше смаяно - очевидно церемониалмайсторът говореше пълни глупости. Тя срамежливо се усмихна на двамата конкуренти.
- Хиляда! - извика единият.
Наддаването много бързо стигна до пет хиляди долара.
- Един път... два пъти... продадено на господина с маската!