Том 6 (Исторически драми) [bg]

Нормандия — увиснала на косъм!

Париж — загубен! Всичко наведнъж:

спогодбата е сключена от Съфък,

приета от Съвета, одобрена

от краля ни, щастлив да замени

две области за някаква дукеса.

И прави са — какво ще ги боли?

Не своето, а твойто, Йорк, отдават!

Пиратите пилеят свойта плячка

по кръчми и момичета, додето

не видят на заграбеното края,

а бедният стопанин на товара

безпомощен ридае, кърши пръсти,

трепери, като гледа как му пръскат

с труд сбираното благо, и умира

във бедност, недокоснал туй, което

е негово по право! Тъй и Йорк

принуден е сега да хапе устни

в безгласен гняв, когато разпродават

земите му наляво и надясно!

Усещам как за мене това тройно —

Английско, Френско и Ирландско — кралство

е същото, което е била

главнята, изгорена от Алтея,

за младото сърце на Мелеагър62.

Анжу и Мен в ръцете на французи?

Зла вест за мене, който се надявах

да властвувам над френската земя,

тъй както и над щедрата английска!

Но ден ще дойде Йорк да си поиска,

което си е негово по право,

и затова на Невиловци63 аз

страната ще подкрепям, ще показвам

привързаност към гордия дук Хъмфри,

дорде изчакам случай да достигна

короната, защото тя е мойта

сияйна цел. Аз няма да оставя

това клисарче Ланкастър64, чиито

наклонности църковни не подхождат

за титлата на крал, да узурпира

правата ми, да стиска моя скиптър

в детинската си длан, да укрепи

на челото си мойта диадема.

Но затова мълчи и чакай, Йорк;

додето всички дремят, бди и вниквай

в пружините на кралството! Додето

във радости любовни тъне Хенри

със свойта скъпо купена кралица,

а Хъмфри с лордовете е във разпра,

аз, вдигнал млечнобялата си роза,

с дъха й въздуха ще напоя

и ще раздипля знамето на Йорк

за бой със Ланкастър, за да отнема

короната на тоя книжник-крал,

страната ни докарал до провал!