Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
Мой сине Уорик, радост в старостта ми,
със свойто гостолюбие и щедрост
ти стана пръв любимец на народа
след дука Хъмфри!… Твоите успехи
в Ирландия, мой драги братко Йорк,
в която ти въведе ред и мир,
а после и във Франция, където
със чест се прояви като регент,
внушиха на тълпите страх пред тебе.
Във името на нашата страна,
сплотени в здрав съюз, да обуздаем
надменността на Уинчестър и Съфък
и властолюбието, чийто огън
изгаря Бъкингам и Съмърсет,
като подкрепяме дук Хъмфри Глостър,
додето той със своите дела
преследва интереса на страната.
УОРИК
Страната си ако не люби Уорик,
да му откаже Господ свойта помощ!
ЙОРК
И Йорк тъй казва…
Настрани.
… с по-голямо право!
СОЛЗБЪРИ
Тогаз напред! Разчитайте на мен!
УОРИК
Уви, на Мен да се разчита, татко,
е късно след спогодбата на Съфък.
Откъснат е от нас тоз Мен, за който
се бих сражавал до последен дъх…
но с черен знак да бъда заклеймен,
не си ли го възвърна този Мен!
Излиза заедно със Солзбъри.
ЙОРК
Анжу и Мен — французки, и с това
Нормандия — увиснала на косъм!
Париж — загубен! Всичко наведнъж:
спогодбата е сключена от Съфък,
приета от Съвета, одобрена
от краля ни, щастлив да замени
две области за някаква дукеса.
И прави са — какво ще ги боли?
Не своето, а твойто, Йорк, отдават!
Пиратите пилеят свойта плячка
по кръчми и момичета, додето
не видят на заграбеното края,
а бедният стопанин на товара
безпомощен ридае, кърши пръсти,
трепери, като гледа как му пръскат
с труд сбираното благо, и умира
във бедност, недокоснал туй, което
е негово по право! Тъй и Йорк
принуден е сега да хапе устни
в безгласен гняв, когато разпродават
земите му наляво и надясно!
Усещам как за мене това тройно —
Английско, Френско и Ирландско — кралство
е същото, което е била
главнята, изгорена от Алтея,
за младото сърце на Мелеагър62.
Анжу и Мен в ръцете на французи?
Зла вест за мене, който се надявах
да властвувам над френската земя,
тъй както и над щедрата английска!
Но ден ще дойде Йорк да си поиска,
което си е негово по право,
и затова на Невиловци63 аз
страната ще подкрепям, ще показвам
привързаност към гордия дук Хъмфри,
дорде изчакам случай да достигна
короната, защото тя е мойта
сияйна цел. Аз няма да оставя
това клисарче Ланкастър64, чиито
наклонности църковни не подхождат
за титлата на крал, да узурпира
правата ми, да стиска моя скиптър
в детинската си длан, да укрепи
на челото си мойта диадема.
Но затова мълчи и чакай, Йорк;
додето всички дремят, бди и вниквай
в пружините на кралството! Додето
във радости любовни тъне Хенри
със свойта скъпо купена кралица,
а Хъмфри с лордовете е във разпра,
аз, вдигнал млечнобялата си роза,
с дъха й въздуха ще напоя
и ще раздипля знамето на Йорк
за бой със Ланкастър, за да отнема
короната на тоя книжник-крал,
страната ни докарал до провал!
Излиза.
Втора сцена
Лондон. В дома на дук Глостър.
Влизат Глостър и Елеонора.
ЕЛЕОНОРА
Защо съпругът ми е свел глава
подобно житен клас, едва удържащ
обилния подарък на Церера65?
Защо си сбърчил вежди, о, мой Хъмфри,
студен за радостите на света?
Защо в земята си забол очи,
като че ли е в нея скрито туй,
което омагьосва твоя поглед?
Какво е то? Короната на Хенри
със всички кралски почести към нея?
Ако е тъй, пълзи, с лице рови,
62
„… главнята, изгорена от Алтея… Мелеагър.“ (мит.) — според легендата на Алтея, жена на Калидонския цар Ойней, било предсказано, че синът й Мелеагър ще живее, докато догори главнята, която пламтяла в огнището й. За да опази сина си, Алтея угасила и скрила главнята; но когато Мелеагър при свада убил двамата й братя, тя хвърлила в огъня главнята и причинила с това смъртта на сина си.
63
Невиловци — от рода Невил били граф Солзбъри и синът му граф Уорик.
64
Ланкастър — от рода Ланкастър — с родоначалник четвъртия син на Едуард III, Джон Гонт, били кралете Хенри IV, Хенри V и Хенри VI. В случая се говори за последния.
65
Церера (мит.) — римска богиня, съответстваща на гръцката Деметра, покровителка на плодородието и земеделието.