Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
аз краля и страната ще владея!
Излиза.
Хенри VI. Втора част58
КРАЛ ХЕНРИ ШЕСТИ
ДУК ГЛОСТЪР — Хъмфри — чичо на краля и лорд-настойник
КАРДИНАЛЪТ — Хенри Бофорт — епископ Уинчестърски, прачичо на краля
ДУК ЙОРК — Ричард Плантадженет
ЕДУАРД, РИЧАРД — негови синове
ДУК СЪМЪРСЕТ — Едмънд, ДУК БЪКИНГАМ — Хъмфри, МАРКИЗ — после ДУК — СЪФЪК — Уилям де ла Пул, ЛОРД КЛИФОРД, КЛИФОРД МЛАДШИ — негов син — привърженици на краля
ГРАФ СОЛЗБЪРИ, ГРАФ УОРИК — привърженици на Йорк
ЛОРД СКЕЙЛЗ — комендант на Тауър
ЛОРД СЕЙ
СЪР ХЪМФРИ СТАФОРД
СЪР УИЛЯМ СТАФОРД — негов брат
СЪР ДЖОН СТАНЛИ
СЪР МАТЮ ГОФ
ВОУКС
КАПИТАН НА КОРАБ
ШКИПЕР
ПОМОЩНИК-ШКИПЕР
УОЛТЪР БРЕГМОР
ДВАМА ПЪТНИЦИ — пленени заедно със Съфък
ДЖОН ХЪМ, ДЖОН САУТУЕЛ — Свещеници
РОДЖЕР БОЛИНБРУК — заклинател
ТОМАС ХОРНЪР
ПИТЪР ТУП — негов помощник
ЧАТАМСКИ ПИСАР
КМЕТ НА СЕНТ ОЛБАНЗ
АЛЕКСАНДЪР АЙДЕН — кентски земевладелец
САНДЪР СИМПКОКС — измамник
ДЖАК КЕЙД — бунтовник
ДЖОРДЖ БИВИС, ДЖОН ХОЛАНД, ДИК, МЕСАРЯ, СМИТ, ТЪКАЧА, МАЙКЪЛ — привърженици на Кейд
ДВАМА УБИЙЦИ
КРАЛИЦА МАРГАРИТА
ЕЛЕОНОРА — дукеса Глостър
МАРДЖОРИ ДЖУРДЕЙН — магьосница
ЖЕНАТА НА СИМПКОКС
Двама просители, палач, шериф, глашатай, градски съветници, трима съседи на Хорнер, трима калфи, пратеници, соколари, граждани, бунтовници, стражи, войници, слуги.
Място на действието: Англия.
Първо действие
Първа сцена
Лондон. В кралския дворец.
Тръбен звук, следван от звук на обой.
Влизат — от една страна — Кралят, Глостър, Съмърсет, Кардиналът и други; от друга страна — Кралица Маргарита, Йорк, Бъкингам, Съфък, Солзбъри и Уорик.
СЪФЪК
Съгласно пълномощното, което
на тръгване към Франция получих,
а именно, от ваше кралско име
да сключа брак с принцеса Маргарита,
явих се в стародревния град Тур,
където пред французкия владетел
и краля на Сицилия Рение,
в присъствие на четирима дука —
Бретански, Калабрийски, Орлеански
и Алансонски, на седмина графа,
дванадесет барона и над двайсет
епископа тържествено и с блясък
извършен бе венчалният обред;
и ето ме, смирено коленичил
пред погледа на тези благородни
английски перове, предавам свойте
съпружески права над нейна милост
в ръцете ви, велики господарю,
чиято сянка представлявах в Тур.
Тъй ценен дар васал не е дарявал,
ни крал — такава хубост получавал!
КРАЛЯТ
Вдигни се, Съфък! Прелестна кралице,
добре дошла! Не мога да ви дам
друг знак за обич, по-горещ от тази
целувка жарка! Господи, ти, който
живот дарил си ми, сърце дари ми
богато на признателност, защото,
ако любов ни слее с тази хубост,
цял свят от земни радости ти даваш
на моята ликуваща душа!
МАРГАРИТА
Кралю на Англия, съпруже мой,
беседите, които мисълта ми
наяве и насън, сред свита денем
и нощем сред безмълвните молитви
води със вас, мой скъпи господарю,
ми дават смелост да ви поздравя
тъй просто, както бедният ми ум
и приливът на радост позволяват!
КРАЛЯТ
Ликът й ме плени, но туй богатство
на подплатената й с мъдрост реч
58
Оригиналното заглавие на пиесата е „The second Part of Henry the Sixth with the Death of the good Duke Humphry“ — „Втората част на Хенри Шести със смъртта на добрия дук Хъмфри“.
Повечето от действащите лица са исторически (и много от тях участват в първата част на същата драма). Раздорите между силните феодали около слабия крал продължили. Дук Глостър, обвинен в измяна, бил арестуван и през 1447 г. умрял. Граф Съфък, който устроил брака на Хенри с Маргарита в името на мира с Франция, се издигнал, действайки в съюз с кралицата, до първа фигура в страната, но със своята прекомерна алчност и надменност отблъснал от себе си средните и ниските слоеве на народа. Против него се обявили и много лордове, негодуващи срещу разхищенията в двора и лошия край на войната с Франция. През 1450 г. кралят бил принуден да изпрати във временно изгнание Съфък, който след отплаването си загинал от ръката на неизвестни убийци. Заменил го като неофициален управител на страната и пълномощник на кралицата дук Съмърсет. Но през 1450 г. Ричард Йорк се върнал с войска от Ирландия и започнал да подготвя държавен преврат. Използвайки бездетността на Хенри, той се наложил и бил определен от Парламента за престолонаследник. Три години по-късно на Хенри се родил син, принц Едуард, но сам той заболял и станал неспособен да управлява. Йорк бил назначен за регент, но когато здравето на краля се подобрило и регентството било отменено, загубил търпение и вдигнал бунт. В битката при Сент Олбанз (1455 г.) войската на краля претърпяла тежко поражение. Съмърсет бил убит, а Хенри — пленен.
В тези дни на феодални борби в графство Кент избухнало селско въстание срещу краля, предвождано от ирландеца Джон Кейд. Въстаниците стигнали до Лондон, но се поддали на обещанията за кралска милост и изоставили вожда си, който бил убит при опита си да избяга.
В оригинала името на пирата, който убива Съфък, е Уолтър Уитмор и върху близкото звучене на „Уолтър“ и „уотър“ — вода, е основано сбъдването на пророчеството на злия дух. За да се получи в превода близък ефект, презимето на пирата е изменено на „Брегмор“.