Том 6 (Исторически драми) [bg]

ГЛОСТЪР

Английски перове, опори крепки

на нашата държава, Хъмфри Глостър

от вас не може да укрие свойта

гореща скръб, която е и ваша,

и обща скръб на цялата страна.

Нима затуй отдаде брат ми Хенри

на кървавите битки младост, храброст,

пари и хора и тъй често спа

на твърдо, под откритото небе,

във зимни мразове и летни жеги

да завладява френските земи,

по право негови? А брат ми Бедфорд

нима затуй ума си изразходва

да брани завладяното от Хенри

с политика? И вие, Съмърсет,

Йорк, Уорик, Солзбъри и Бъкингам,

в Нормандия и Франция нима

затуй получихте дълбоки рани?

Или пък аз и моят чичо Бофорт,

и мъдрият съвет на таз държава

в безкрайни заседания затуй

от ранна утрина до късен мрак

си блъскахме главите да държим

във страх французите и крал венчахме

напук на тях сина на Хенри Пети,

невръстен още, в техния Париж?

Затуй ли всичко бе? За да отидат

на вятъра тез мъки и успехи?

Да се стопят победите на Хенри,

трудът на Бедфорд, подвизите ваши

и бденията дълги на Съвета?

О, перове на Англия, помнете,

тоз брак съдбовен, тоз презрян съюз

ще зачертаят спомена за вас

от летописите и ще оставят

без белег от великата ви слава

надгробните ви плочи, ще катурнат,

където има паметник за туй,

че френските земи били са наши,

ще изличат, което е било,

така основно, сякаш че изобщо

не го е имало!…