Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Светлината на зеленикаво-сините крайбрежни води бе подобна на тази — полупрозрачна, опалова, течна. Беше толкова тихо, че ударите на сърцето й се превръщаха в център на целия свят. Дик се носеше плавно до нея и тя виждаше отражението си в неговата маска. Чувстваше се като богиня — неуязвима, безсмъртна. И сега Аликс се отпусна, победена отново от същото чувство, и сънят я обори.
Събуди се от шума на дъжда, който тропаше по прозорците. Известно време го гледа с невиждащи очи, все още полузаспала.
После периферното й зрение долови някакво движение в апартамента. Отначало помисли, че Крис е станал, но след това го видя все така проснат на дивана, с лице, заровено във възглавниците.
Тя се стресна, невярваща на очите си. По пода пълзеше тъмна сянка. Кой бе това? Какво правеше? Въпросите прорязаха съзнанието й като светкавица и в същия миг тя скочи.
Бе спала свита на кълбо като котка. Сега гъвкавото й тяло се разгъна и тя се метна към сянката, заби колене и лакти в плът, твърда като стомана.
Обви гърлото с лявата си ръка и рязко дръпна назад, извивайки кръст, използвайки цялата тежест на своето тяло.
Но вместо съпротивление усети, че се премята през глава назад от собственото си усилие, което противникът й бе обърнал срещу нея. Падна и удари силно кръста си в пода.
Очите й се разшириха от ужас при вида на отвратителното лице — лице на звяр, на демон, но не и човешко! — пред нея, над нея, вътре в нея…
Едната й ръка бе останала притисната зад гърба, дъхът й излизаше по-бързо, отколкото смогваше да го поема. Самото дишане отнемаше много сили, много време, което тя нямаше. С мигновено решение, родено от отчаянието и надеждата, тя вряза чело в отвратителното лице, висящо като фенер или пълна луна пред очите й.
Болката я прониза с такава сила, че от здраво стиснатите й зъби излезе скърцане, подобно на последния напън на спираща машина.
Но смазващата тежест се махна от гърдите й и тя жадно пое въздух. Погледна нагоре. Дъждът се пречупваше като през призма, капките сменяха цвета си, падаха върху някакво огледало, не, не огледало, а лъскав метал, назъбен и…
Ветрило, досети се Аликс, преминаващо от светлина в сянка и обратно. Сега единствената й мисъл бе да предупреди Кристофър. Отвори уста, но една мазолеста, твърда като дърво ръка стисна челюстта й така, че тя се задави.
Пръсти като стоманени прътове се пъхнаха между устните й, изпълниха устата, натикваха езика в гърлото й. Тя с ужас усети надигащия се позив за повръщане, неконтролируемите, разкъсващи спазми.
Използвайки свободната си ръка, тя удари с основата на дланта си така, както я бяха учили, незащитеното ухо на своя враг. Тежестта върху притиснатата и дясна ръка олекна, тя успя да я вдигне, и, без да обръща внимание на болката и изтръпналостта, се опита да нанесе елементарния саблен удар от каратето. Почувства разтърсването в костта си от несполучливото попадение.
Но времето, което спечели, й позволи да се изплъзне, да избегне опасността да бъде задушена със собствения си език. Както и преди, в ума й беше единствено Кристофър. И тя изкрещя — един кратък, пронизителен вик на тревога.
И тогава острият ръб на „гунсен“-а я стигна от страни под брадичката, разрязвайки шията й.
Крис се събуди от пръските кръв. Тръсна сънено глава. В следващия миг бе напълно буден при вида на странната, прегърбена сянка, надвесена над Аликс, държаща в ръка… Ветрило?
Хвърли се към пистолета, стреля в упор в премятащия се, скачащ силует, който се дръпна от Аликс, мина през антрето, през прага и изчезна.
Крис изтича до отворената врата, но не видя никого. Накъде, запита се той, нагоре или надолу? После си даде сметка, че това няма значение. С тръпка на агония се върна обратно в апартамента.
— Аликс!
Коленичи до нея. Вътрешностите му се свиха, сърцето му болезнено примря. Имаше толкова много кръв. И все пак сивите й очи го познаха. Устните й се разтвориха, клепките й трепнаха. Какво се опитваше да каже?
— Аликс — той прошепна името й и в същия миг дръпна телефона към себе си, набра „Бърза помощ“.
Крис гледаше как животът бавно се изцежда от нея; беше му трудно да диша. От безкрайната болка мисълта му течеше несвързано. Съзнаваше, че плаче.
— Дръж се — прошепна в притихналото й лице. — Не умирай, моля те, не умирай. — Имаше чувството, че някой е забил в гърдите му кол.
Кръвта й бе навсякъде по него, животът й го покриваше и засъхваше като втора кожа.