Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
После престават да пристигат вестоносци, и никой не идва да ни съобщи какво става. Излизаме до малката манастирска билкова градина и чуваме ужасния грохот от топовете, който звучи точно като лятна гръмотевица; но няма как да узнаем дали това са нашите топчии, които вземат на прицел привържениците на бялата роза, покосявайки ги, или Едуард е успял да доведе собствена артилерия, дори при такъв форсиран марш, дори при тази бързина, и те стрелят нагоре по склона, към нас.
— Херцогът е опитен воин — казва кралицата. — Той сигурно знае какво да прави.
Никой от нас не отбелязва, че баща ми беше далеч по-опитен, и бе спечелил почти всичките си битки, но неговият ученик Едуард го победи. Внезапно чуваме тропота на галопиращ кон и един ездач в цветовете на рода Боуфорт се приближава до двора на конюшнята. Изтичваме да отворим портата. Той дори не слиза от коня, дори не влиза в двора, а конят му се върти и се изправя на задни крака на пътя, покрит с петна от пот, и се мъчи да си поеме дъх.
— Негова светлост поръча да ви съобщя, когато преценя, че битката е изгубена. Затова дойдох. Трябва да се махате от тук.
Маргарет изтичва напред и иска да сграбчи поводите на коня му, но той свежда надолу ръката си с камшика, за да й попречи да го докосне:
— Няма да остана. Обещах му, че ще ви предупредя, и това и направих. Тръгвам.
— Херцогът?
— Избяга!
От потрес гласът й става писклив.
— Херцог Съмърсет?
— Същият. Побягна като елен.
— Къде е Едуард?
— Идва! — изкрещява той, обръща коня си и поема в галоп надолу по пътя, а изпод подковите на коня хвърчат искри.
— Трябва да вървим — заявява Маргарет.
Смазана съм от внезапното поражение.
— Сигурна ли сте? Не трябва ли да изчакаме принц Едуард? Ами ако този човек е сгрешил?
— О, да — казва тя горчиво. — Сигурна съм. Това не е първият път. Бягала съм от полесражение и навярно това няма да е последното. Наредете да ни доведат конете. Ще си взема нещата.
Тя се втурва в къщата, а аз изтичвам в конюшнята, разтърсвам стария коняр и му нареждам да доведе коня ми и коня на кралицата веднага.
— Какво става? — Беззъбата старческа усмивка начупва покритото му с бръчки лице на хиляди пукнатини. — Битката е твърде гореща за вас, малка лейди? Сега искате да се махнете? Мислех, че очаквате да излезете триумфално от тук?
— Изведете конете — повтарям само аз.
Започвам да удрям по вратата на сеновала, за да повикам двамата мъже, от които се очаква да ни охраняват, и им нареждам да се приготвят веднага за тръгване. Изтичвам вътре да взема наметката си и ръкавиците за езда. Подскачам на дъсчения под, докато напъхвам краката си в ботушите си за езда. После излизам забързано в двора, с една вече сложена ръкавица и другата в ръката ми, но когато стигам до двора и извиквам да отведат коня ми до издигнатото стъпало за качване, отвън се чува гръмотевичен тропот на копита и дворът внезапно се изпълва с петдесет коня и виждам, сред всички тях, тъмнокосата къдрава глава на Ричард, херцог Глостър, моят приятел от детинство, повереникът на баща ми, и брат на Едуард Йоркски. До него — веднага го разпознавам — е Робърт Бракънбъри, приятелят му от детските години, все така верен. Нашите двама войници са предали пиките си, смъкват туниките, които носят над ризниците си, сякаш с радост се отървават от герба с червената роза и герба с лебеда на моя съпруг, принц Едуард.
Ричард насочва едрия си сив кон право към мен, докато аз стоя като мъченица на издигнатото стъпало за качване, сякаш си мисли, че може да се кача и да възседна странично коня зад него. Младото му лице е мрачно.
— Лейди Ан — казва той.
— Принцеса — казвам със слаб глас. — Аз съм принцеса Ан.
Ричард сваля шапка.
— Вдовстваща принцеса — поправя ме той.
За миг не проумявам какво иска да каже. После се олюлявам и той протяга ръка да ме закрепи, за да не падна.