Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Добре, ще се погрижим — Лосън почука по плаката с химикалката си. — На пръв поглед това създава впечатлението, че отвличането има по-скоро политически, отколкото лични мотиви. Ще проверим сведенията на нашето разузнаване за всички групи, които биха разполагали с възможностите и решимостта да извършат подобно нещо. И все пак се налага да ви попитам — имали ли сте някакви сблъсъци с някаква конкретна групировка? С някаква организация, в която би могло да има някакви по-крайни, макар и маргинални членове, които биха решили, че подобно нещо е добра идея?
Грант вече си беше задавал този въпрос, докато ги чакаше.
— Единственото, за което се сещам, е, че преди година, година и нещо имахме проблеми с една от онези групи, които се занимават със спасяване на китовете. Строяхме предприятие на остров Блак Айл, за което те твърдяха, че щяло да се отрази неблагоприятно на някакви делфини, които обитавали залива Мъри. Пълни глупости, разбира се. Опитаха се да възпрепятстват работата на нашите строители — обичайните номера, лягаха пред строителните машини. Един от тях пострада, вината беше тяхна, заради техните глупости, и властите възприеха нещата именно така. Но това сложи точка на всичко. Те се махнаха с подвити опашки и ние продължихме със строителните работи. А между другото, делфините продължават да се чувстват отлично.
Лосън видимо се оживи, получавайки тези сведения от Грант.
— Въпреки всичко ще се наложи да проверим — каза той.
— Документацията по случая е при госпожа Чарлсън. Тя ще може да ви каже всичко необходимо.
— Благодаря. Трябва също да ви попитам дали се сещате за човек, който може да таи някаква лична ненавист срещу вас. Или за някой ваш роднина, който може да се чувства обиден от вас.
Грант поклати глава.
— Доста хора съм настъпвал по мазолите, но не мисля, че съм направил нещо, което би предизвикало някого да постъпи така. Но нима не мислите, че поводът са по-скоро парите, отколкото желанието да ми причинят болка? Всички знаят, че съм един от най-богатите хора в Шотландия. Това не е тайна. За мен мотивът е очевиден. Някакви копелета се опитват да се доберат до моите спечелени с много труд пари. И са решили, че това е начинът да ги докопат.
— Възможно е — каза Лосън.
— Повече от възможно. Това е най-вероятният сценарий. Но проклет да бъда, ако допусна да им се размине. Искам да си върна близките си, и то да си ги върна, без да отстъпвам и инч пред тези мръсници. — Грант удари с длан по бюрото си. Двамата полицаи трепнаха от резкия шум.
— Затова сме тук — каза Лосън. — Ще направим всичко по силите си, за да осигурим изхода, който търсите.
По онова време самоувереността на Грант бе още ненакърнена.
— Очаквам тъкмо това, не по-малко — отвърна той.
Петък, 29 юни 2007
Замъкът Ротесуел
Докато слушаше описанието на Грант на онази първа сутрин, в която светът за него се бе променил, Карен отбеляза всеобщото убеждение, че престъплението е било насочено срещу Броуди Грант. Като че ли никой не бе обмислял факта, че в случая потърпевша бе дъщерята на Грант, а не той самият.
— Катрина имаше ли врагове?
Грант се смръщи нетърпеливо.
— Катрина ли? Как би могла тя да има врагове? Беше самотна майка, скулпторка, занимаваше се със стъкло. Нейният начин на живот не беше от онези, които могат да предизвикат някаква лична вражда — той въздъхна и изду устни.
Карен си каза, че не бива да допусне да бъде сплашена от отношението му.
— Съжалявам, вероятно съм се изразила неправилно. Може би трябваше да питам дали познавате някого, чисто душевно равновесие Катрина е смутила по някакъв начин.
Грант кимна леко, с доволно изражение, като че ли тя бе издържала някакъв тест, за който дори не бе подозирала.
— Бащата на детето й. Той несъмнено беше много разстроен от решението й. Но никога не съм предполагал, че ще има сили за нещо такова, а и колегите ви така и не намериха нещо, което да го свърже с престъплението.
— За Фъргъс Синклер ли говорите? — попита Карен.
— За кой друг? Мислех, че сте се запознали със съществуващите данни по случая? — попита Грант.
Междувременно Карен започваше да съжалява всички, които трябваше да понасят раздразнителността на Броуди Грант. Предполагаше, че тя не е насочена специално към нея.