Владение на мрака

В приемната имаше трима души, но вниманието на Карен незабавно бе привлечено от най-харизматичния. Броуди Грант може и да бе прехвърлил седемдесетте, но все още беше много по-обаятелен от жените, застанали от двете му страни. Беше се изправил край масивната каменна камина, подпрял свитата си в лакътя дясна ръка с дланта на лявата. В дясната ръка държеше отпуснато тънка пура, лицето му беше спокойно и внушително, точно като на онази корица от списание, която Карен бе отворила в „Гугъл“. Носеше сако от туид в сиво-бял меланж; платът беше видимо лек и вероятно бе тъкан от кашмир и коприна, за разлика от по-тежките „Харис“ и „Донегал“. Беше с черен пуловер с висока яка, подходящи панталони и обувки, каквито Карен бе виждала само на краката на богати американци. Струваше й се, че моделът е известен като „Оксфорд с пискюли“ или нещо подобно. Би очаквала да ги види на краката на манекен, представящ традиционно шотландско облекло, отколкото на едър индустриалец. Беше толкова заета да оглежда странните му обувки, че едва не пропусна представянето.

Вдигна очи навреме, за да не пропусне едва забележимата усмивка, която бе трепнала по устните на лейди Грант, в елегантна рокля от сив туид с вплетени пъстри нишки и класическа кадифена яка, стил, който по някакъв начин винаги бе символизирал за Карен едновременно пари и класа. Но усмивката беше някак съучастническа.

Сюзън Чарлсън представи другата жена.

— А това е Анабел Ричмънд, журналист на свободна практика.

Карен кимна, но застана нащрек. Какво търсеше тук тази журналистка? Първото, което се знаеше за Броуди Грант, беше, че е алергичен към медиите — до такава степен, че сега всеки момент би трябвало да изпадне в анафилактичен шок.

Броуди Грант пристъпи напред и махвайки с ръката, с която държеше пурата, ги покани да седнат на един диван, толкова далеч от камината, че ако трябваше да си говорят от такова разстояние, щеше да се наложи да викат. Карен седна на самия ръб на дивана, съзнавайки, че в противен случай той щеше да я погълне и да я постави в неудобното положение после да се изправя тромаво и с усилие.

— Госпожа Ричмънд е тук по моя молба, и по две причини — каза Грант. — На първата ще се спра след малко. А втората е, че тя ще осъществява връзката между пресата и моето семейство. Нямам намерение да давам пресконференции и да отправям сантиментални апели по телевизията. Така че, ако търсите нещо, което да подхвърлите на влечугите, ще трябва да се обръщате към нея.

Карен кимна.

— Това е ваше право — каза тя, опитвайки се да подскаже с тона си, че отстъпва от добро сърце. Беше готова на всичко, за да си възвърне поне донякъде контрола над положението. — Разбрах от господин Лийс, че според вас са се появили нови доказателства, свързани с отвличането на дъщеря ви и внука ви?

— Няма съмнение, че става дума за нови доказателства. Никакво съмнение. Сюзън?

Той погледна към Сюзън Чарлсън с очакване. Достатъчно съобразителна, за да е предвидила желанията на шефа си, тя вече идваше към тях със залепения на шперплат и обвит в найлон плакат. Когато наближи, го обърна така, че Карен и Фил да могат да го видят.