Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Ще ви чакам в офиса си днес следобед. Да кажем, в четири?
— Какво ви пречи да разговаряте с госпожа Ричмънд тук и сега? — попита Грант.
— Това разследване е поверено на мен — каза Карен. — Провеждам разпитите на свидетели тогава, когато преценя за необходимо. А тъй като водя и други разследвания, за мен ще бъде удобно това да стане днес следобед, защото тогава ще бъда в офиса си. А сега, надявам се, ще ни извините — тя се изправи, забелязвайки, че лейди Грант се забавлява скрито, но не пропусна и строгото неодобрение на Сюзън Чарлсън. Самият Грант остана неподвижен като статуя.
— Не се безпокойте, Сюзън, аз ще изпратя детективите — лейди Грант скочи на крака и тръгна към вратата, преди другата жена да е успяла да възвърне хладнокръвието си.
Докато следваха лейди Грант по коридора, Карен отбеляза:
— Сигурно не ви е леко.
Лейди Грант се извърна леко назад, вървейки почти заднешком със спокойната увереност на човек, който познава всеки инч от своята територия.
— Защо казвате това?
— Имам предвид, че виждате как съпругът ви се връща отново към едно време, което е било ужасно за него. Не бих искала да виждам как човек, на когото държа, изживява нещо подобно.
Лейди Грант изглеждаше озадачена.
— Но той живее с тази мисъл всеки ден, госпожо инспектор. Може да не създава такова впечатление, но постоянно мисли за това. Понякога го виждам как гледа сина ни, Алек, и знам, че си мисли как ли би било, ако при него беше Адам. Мисли за онова, което е загубил. Това, че има нещо ново, към което да насочи вниманието си, за него е почти облекчение. — Тя се завъртя леко на пръсти и отново им обърна гръб. Докато продължаваха да вървят след нея, Карен улови погледа на Фил и се изненада от гнева, който видя в него.
— Все пак би било напълно човешко с някаква част от себе си да се надявате, че няма да открием Адам жив и здрав — заяви Фил. Привидната небрежност на това му изказване беше в пълен контраст с мрачното му изражение.
Лейди Грант спря като закована и се обърна рязко назад със свити вежди. По шията й плъзна розовина.
— Какво, по дяволите, искате да кажете с това?
— Струва ми се, че разбирате отлично какво искам да кажа, лейди Грант. Откриваме Адам и внезапно вашето момче, Алек, престава да бъде единствен наследник на Броуди — заяви Фил. Карен си каза, че се иска голяма смелост да поемеш функцията на гръмоотвод на следствието.
За миг изглеждаше, че лейди Грант ще удари плесница на Фил. Карен виждаше как гърдите й се повдигат бързо от усилието, което полагаше да се овладее. Най-сетне тя успя да си възвърне обичайната учтива маска.
— Всъщност — каза тя, говорейки рязко и отчетливо, — гледате на нещата от напълно погрешен ъгъл. Това, че Броуди се посвещава така цялостно на желанието си да разбере какво се е случило с неговия внук, ми вдъхва увереност за бъдещето на Алек. Човек, обвързан до такава степен от дълга към собствената си плът и кръв, никога няма да изостави нашия син. Ако щете, вярвайте, сержант, но това, че Броуди приема търсенето на истината за своя мисия, ми вдъхва надежда. А не страх. — Тя се завъртя на пети, отиде до външната врата и я отвори, изчаквайки демонстративно те да излязат.
Щом вратата се затвори зад тях, Карен каза:
— Господи, Фил, защо не предупреждаваш какво си наумил? Какво те предизвика да кажеш това?
— Съжалявам. — Той й отвори вратата на колата и изчака тя да седне — дребна учтивост, която често пропускаше. — Дойде ми до гуша да си играем на мис Марпъл. Всички тези номера в стил „убийство в имението“. Просто ми се искаше да проверя дали ще успея да предизвикам у някого една нормална човешка реакция.
Карен се ухили.
— Е, мисля, можем да кажем със сигурност, че си я предизвикал. Само се надявам да не пострадаме от страничните ефекти.
Фил изсумтя.
— И за теб не може да се каже, че се криеш зад вратата, когато се налага да се озъбиш. „Това разследване е поверено на мен“ — повтори той, имитирайки добродушно гласа й.
Тя се разположи в колата.
— Е, да. Илюзията, че държиш юздите в ръцете си. Беше приятно да си го представя.
Нотингам
Красотата на Ботаническата градина на Нотингам не намаляваше, а просто ставаше невидима благодарение на проливния дъжд, който заслепяваше детектив Марк Хол, докато той следваше Феми Отитоджу по алеята, която водеше към китайската камбанария. Тя най-сетне беше проявила някакво вълнение, но не точно такова, на каквото се бе надявал Марк.