Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Тя вдигна плика, който бе паднал на земята, и измъкна от него снимка, направена с апарат „Полароид“. Подаде я мълчаливо на Грант.
Той видя дъщеря си, завързана за някакъв стол. Устата й беше покрита с опаковъчна лепенка. Косата й беше разчорлена, на лявата й буза имаше петно от мръсотия или синина. Между нея и обектива нечия ръка в ръкавица държеше вчерашния „Дейли Рекърд“ — виждаше се достатъчно голяма част от страницата, за да не остава място за съмнение. Той почувства как коленете му поддават и се отпусна обратно на стола си; клепачите му трепкаха, докато се опитваше да се овладее. Мери посегна да вземе снимката, но Грант поклати глава и я притисна към гърдите си.
— Не — каза той. — Не, Мери.
Настана дълго мълчание, после Сюзън каза:
— Какво искате да предприема?
Грант не беше в състояние да произнесе нещо членоразделно. Не знаеше какво мисли, какво чувства, нито пък какво иска да каже. Това усещане беше за него така чуждо и невероятно, както и употребата на наркотик. Винаги бе успявал да държи под контрол и себе си, и почти всичко около себе си. Толкова отдавна не му се беше случвало да се чувства безсилен, че беше забравил как да се справя с такова изживяване.
— Да се обадя ли на началника на полицията? — попита Сюзън.
— Тук пише да не го правим — каза Мери. — Не бива да излагаме на опасност Катрина и Адам.
— По дяволите какво пише — заяви Грант с бледо подобие на обичайния си тон. — Няма да допусна да ме командват някакви си шибани анархисти. — Той се принуди да се изправи, преодолявайки със силата на волята си страха, който вече почваше да го разяжда отвътре. — Сюзън, обади се на началника на полицията. Обясни му положението. Кажи му, че искам от него най-добрия му служител, който не прилича на полицай. Да се яви в офиса ми до един час. А сега аз тръгвам към офиса. Ще се заема с работата си както обикновено, за в случай, че наистина ни наблюдават.
— Броуди, как можеш? — Пребледнялата Мери го изгледа уплашено. — Трябва да правим това, което искат от нас.
— Не, не трябва. Трябва просто да създаваме впечатлението, че го правим.
Гласът му беше поукрепнал. Това, че започна да нахвърля наченките на някакъв план, му даде сила да се овладее. Можеше да се пребори със страха, ако успееше да вярва, че е предприел нещо, за да се справи с положението.
— Сюзън, заемай се с необходимото. — Той отиде при Мери и я потупа по рамото. — Всичко ще бъде наред, Мери. Обещавам ти.
Ако не виждаше лицето й, не му се налагаше да се пребори с ужаса и съмненията й. Имаше достатъчно неща, за които да се тревожи, за да добавя и това допълнително бреме към тях.
Дайзарт, Файф
Други на негово място биха крачили напред-назад в очакване на полицията. Но Броуди Грант никога не хабеше енергията си за безсмислени действия. Столът му беше завъртян малко встрани от бюрото, така че да седи с лице срещу разкриващата се през прозорците впечатляваща гледка над устието на река Форт, чак до хълма Бърик Ло, Единбург и Пентландските възвишения. Той се взираше над осеяната с вълнички сива вода, подреждайки мислите си, за да не допусне и най-малката загуба на време, когато пристигнеха хората от полицията. Не обичаше да пилее каквото и да било, дори неща, които се възстановяваха лесно.
Сюзън, която бе отишла с него на работа в обичайното време, влезе през вратата, която делеше неговия офис от нейния.
— Хората от полицията са тук — каза тя. — Да ги въведа ли?
Грант се завъртя на стола си.
— Да, после излезте.
Той не пропусна да отбележи изписалата се по лицето й изненада. Беше привикнала да я запознава с тайните си, да знае много повече от онова, което Мери би желала да знае. Но този път той искаше да стесни кръга до последен предел. Дори Сюзън беше в повече.
Тя въведе двама мъже в бояджийски работни гащеризони, после демонстративно затвори вратата зад себе си. Дегизировката се понрави на Грант.
— Благодаря ви, че се явихте така навременно. И дискретно — допълни той, оглеждайки двамата. Изглеждаха прекалено млади за толкова отговорна задача. По-възрастният, тъмнокос и слаб, вероятно беше в началото, най-много в средата на трийсетте, другият, рус и червендалест, надали бе навършил трийсет.
Тъмнокосият проговори първи. Грант установи с учудване, че още с представянето си той се насочи право към неговите съмнения.
— Аз съм криминален инспектор Джеймс Лосън — каза той, — а това е детектив Рени. Бяхме инструктирани лично от началника на полицията. Знам, вероятно ви се струва, че съм прекалено млад, за да ръководя такава операция, но бях избран именно заради опита си. Миналата година отвлякоха жената на един от играчите на отбора на Източен Файф. Успяхме да разрешим въпроса, без някой да пострада.