Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Карен изпита леко разочарование.
— Не виждаме това за първи път — каза тя, оглеждайки черно-бялата гравюра с кукловода и марионетките. — Попаднах на него три-четири пъти, докато преглеждах документите по случая.
— Видели сте го пет пъти — поправи я Грант. — Но това тук е по-различно. Всички, които са се появявали досега, са били отхвърляни, защото са се различавали по някакъв начин от оригиналните. Всички репродукции, които инспектор Лосън разпространи в медиите, съдържаха незабележими промени, за да се елиминира възможната намеса на подражатели. Всички екземпляри, които се появиха оттогава насам, бяха копия на променените версии.
— А този е различен, така ли? — попита Карен.
Грант кимна одобрително.
— Правилно предположихте, инспектор Пири. Този екземпляр е идентичен във всяко отношение с оригинала. Напълно съзнавам, че наградата, която обявих, може да изкуши определени хора. Съхраних свое копие на оригинала, за да мога да сравнявам с него всичко, което биха представили лично на мен — както се случи с този екземпляр. — Той се усмихна уморено. — Не че това копие ми е било необходимо. Никога не бих забравил нито една подробност. Първият случай, когато видях този плакат, е врязан неизличимо в паметта ми.
Събота, 19 януари 1985
Мери Грант наля на съпруга си втора чаша кафе, преди той да бе забелязал, че е изпил първата. Тя правеше това от толкова години, че той винаги се чудеше защо му се налага толкова често да си долива чашата, когато отсядаше в някой хотел. Той прелисти вестника, който четеше, и изсумтя.
— Най-сетне някаква добра новина. Лорд Улфъндън18 е напуснал тленната си обвивка.
Мери не изглеждаше истински шокирана, изражението й говореше по-скоро за умора и примирение.
— Ужасно е да говориш така, Броуди.
Без да откъсва очи от вестника, той каза:
— Благодарение на този човек светът стана по-ужасно място за живеене, Мери. Затова и не съжалявам, че е мъртъв.
Изминалите години брачен живот до голяма степен бяха потиснали борбеността на Мери Грант. Но дори да бе решила да възрази, нямаше да успее, защото за учудване на двамата Грант вратата на стаята за закуска се разтвори широко и Сюзън Чарлсън влезе тичешком. Броуди пусна вестника направо върху бърканите си яйца, забелязал зачервеното й лице и тежкото й дишане.
— Съжалявам — произнесе тя с усилие. — Но вие трябва да видите това.
Тя му подаде голям кафяв плик. Отпред бяха написани неговото име и адресът му, а отгоре и отдолу, с плътен черен маркер — думите „Лично“ и „Поверително“.
— Какво, за бога, е това, заради което не мога да си довърша закуската? — попита той, мушвайки два пръста в плика, и измъкна сгънат на четири лист плътна хартия.
— Това — отвърна Сюзън, сочейки плика. — Прибрах го в плика, защото не исках да го види никой друг.
Изръмжавайки нетърпеливо, Грант разгъна хартията. Приличаше на плакат за някакво зловещо куклено представление. Мрачната черно-бяла фигура на кукловода се беше привела над декорите, движейки няколко марионетки, сред които имаше коза и скелет. Напомняше му на онези гравюри, които бе видял веднъж в телевизионно предаване, посветено на изкуството, което Хитлер бе ненавиждал. Докато мислеше това, очите му вече оглеждаха долната част на плаката. На това място, където обикновено се поместваха подробности за представлението, имаше съвсем различно послание.
„Вашият алчен, експлоататорски капитализъм ще си получи заслуженото. Дъщеря ви и вашият внук са при нас. Изпълнявайте нашите нареждания, ако искате да ги видите отново. Никаква полиция. Вършете си работата както обикновено. Ние ви наблюдаваме. Скоро ще се свържем отново с вас.