Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Не можеше да си представи да бъде разделена от Каси. Да не е до нея, когато има кошмари, когато е изплашена. Ами ако се случи нещо. Ако не е до нея, как щеше да бъде сигурна, че дъщеря й е в безопасност?
— Грейндж познава навиците ти, бейби — продължи Даш. — Той вярва, че никога няма да оставиш Каси да отиде някъде сама. Няма да очаква това. И тогава, когато сме готови, ще го оставим да си помисли, че те е открил. Ако изчезнеш с Каси, тогава той ще потъне вдън земя, ще се скрие, докато получи шанс да я вземе. Шанс, който ти няма да можеш да предвидиш. Трябва да го отстраним, Елизабет. Това е единственият начин.
Да го отстранят. За миг, споменът за репортажа по телевизията проблесна в съзнанието й. Главорезът на Грейндж, намерен в локва кръв, с прерязано гърло. Професионално убийство — бе заключил репортера. Даш го бе отстранил, окончателно.
— Да го убиеш? — попита тя слабо. Никога не бе убивала човек. Но също така никога не бе имала възможност да се доближи до гърлото на Грейндж.
— Само ако се налага — обеща й Даш, но тя видя чистата ярост в очите му. Елизабет имаше чувството, че той ще го направи „наложителен“ случай. — Първо трябва да се погрижим за безопасността на Каси. След това ще видим какво можем да направим с Грейндж. Може да имаме късмет и той да се вслуша в здравия разум — сви рамене Даш.
Елизабет примигна. Очите му блестяха диво, а тонът му ясно отразяваше надеждата, че Грейндж няма да е склонен да се вслуша в здравия разум. В този момент, Даш приличаше на това, което е бил създаден да бъде — един див, безмилостен ловец.
— Значи, отиваме на лов? — попита тя бавно.
Усмивката, която премина по лицето на Даш, беше почти като ръмжене.
— Много добре казано — той кимна, изглежда идеята му харесваше.
Елизабет го наблюдаваше внимателно. Докато го правеше, усети как горещата ярост пълзи по ръбовете на щита, който се бе опивала да създаде през изминалата нощ. Терънс Грейндж бе преследвал нея и Каси в продължение на две години, убивайки всеки, който би им помогнал, заставайки на пътя на всеки шанс, който Каси би могла да има за нормален живот.
Той го бе направил от алчност и жажда за власт. Да притежава някой толкова уникален, толкова необикновен, и да го използва за собствените си ексцентрични, извратени цели. Той беше демон. Едно чудовище, което няма да спре, докато не унищожи Каси.
Елизабет пое дъх силно и спокойно.
— Научи ме да ловувам — тя се втренчи в Даш, позволявайки на гнева да се засили, усещайки как защитата се руши. — Сериозно, Даш. Научи ме как да го правя.
Нямаше да стои настрана. Ако трябваше да го направи по неговия начин, тогава и тя щеше да се бие. А тя знаеше, че Даш може да я научи как да го прави.
Очите му се присвиха и това, което проблесна там би трябвало да я ужаси. Беше страст. Гореща. Гладна. Сякаш мисълта на Елизабет, да се бие редом с него, разпали един пламък, който той нямаше намерение да потиска.
— Да те обуча? — попита я внимателно. — Сигурна ли си, че това е, което искаш, Елизабет? Можеш да направиш това по безопасен начин. Аз нямам нищо против да нося основната тежест на работата. Знам как.
Устните й изтъняха, а ноздрите й пламнаха, когато главата й се надигна и срещна погледа му директно. Тя разбираше много добре факта, че той знае как да се справи. Даш си беше такъв, готов да се погрижи за всичко, независимо дали битката бе негова, или не.
— Тя е мое дете — каза Елизабет решително. — Нашите животи бяха унищожени. Ако трябва да изпратя детето си надалеч, за да го предпазя, тогава някой трябва да си плати за това. Вината е негова.
Така че той трябваше да си плати. Елизабет остави тези думи неизречени.
Даш се загледа в нея няколко дълги, мълчаливи секунди. През това време топлината сякаш започна да нараства в очите му, във въздуха около него. Младата жена очакваше всеки миг пламъците да започнат да галят тялото й. Той приличаше на човек, който е готов да се отдаде на всичките си порочни желания, независимо дали има зрители, или не.
— Майк — промърмори мъжът. — Мога ли да поговоря насаме с Елизабет?
Дотук с публиката. Елизабет потисна трепета от безпокойство, който премина по тялото й.
Майк се надигна бавно на крака и прочисти гърлото си.
— Ще бъда в кухнята, за да подишам чист въздух. Така или иначе, тук стана прекалено горещо за мен — той беше ухилен до уши, когато мина покрай тях.
Щом вратата се затвори, Даш се обърна бавно към жената.