Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Касиди — Калън седна и се взря нежно в детето. — Какво прекрасно малко момиченце си ти. Чух, че може да се нуждаеш от нашата помощ за известно време.
Гласът му беше дълбок и дрезгав, но невероятно нежен, когато погледна Каси.
— Искам да остана с мама — изхълца през сълзи детето, докато Елизабет се бореше с желанието да настоява дъщеря й да получи това, което иска.
В очите на Калън проблесна болка. Те бяха невероятно изразителни, докато наблюдаваха Каси, показваха съчувствието му, нуждата му да я успокои.
— Знаеш, че Грейндж е много лош човек, Каси — каза той тихо. — Проверих го. Знаеш, че ще причини болка на теб и на майка ти, ако ви хване — мъжът вдигна ръка, когато Елизабет понечи да протестира. — Няма да те лъжа, Каси. Няма да ти казвам, че ще бъде лесно, за теб или майка ти. Фактите са си факти. Даш и мама няма да могат да се справят с Грейндж ако знаят, че ти не си в безопасност. Ако се опитат, може нещо да се случи, и Грейндж в крайна сметка да нарани всички ви.
Каси потрепери.
— Но феята не може да помогне на мама, ако мен ме няма — възрази тя през сълзи.
Калън не откъсваше поглед от малкото момиченце.
— Но Даш може. Той и майка ти ще могат да се придвижват по-бързо и ще могат да измамят Грейндж по-лесно, ако знаят, че ти си скрита и защитена. А вие двете с феята ти ще бъдете скрити и защитени в моя дом. Обещавам ти това.
— Искам моята мама — изскимтя Каси и ръцете й се стегнаха около кръста на Елизабет. — Оставам с нея.
— Калън — жената, която се придвижи зад него беше много по-дребна от другите. Меките й златистокафява коса и очи бяха невероятно нежни. Даун беше Порода пума и Елизабет можеше ясно да забележи влиянието на животинската ДНК в нея. Високите й скули, скосените златисти очи и фино извити вежди й придаваха същински котешки вид.
Каси сякаш трепна от изненада, когато жената се приближи. Наведе се напред, след това се отдръпна и погледна към Елизабет с ококорени очи.
Сложи пръсти на устата си и прошепна:
— Тя има фея, мамо. Точно до нея. Като моята.
Елизабет не беше сигурна какво да каже в този момент. Смяташе, че феята на Каси не е нещо повече от оправдание за нещата, които разбираше от по-развитите си сетива.
— Наистина? — прошепна тя в отговор.
Детето кимна.
— Но е тъжна — то се обърна към Даун. — Защо твоята фея е тъжна?
Даун примигна, след това погледна към Елизабет.
— Каси си има фея — обясни майката. — Тя… я успокоява — младата жена не знаеше какво друго да каже.
Даун най-сетне се усмихна разбиращо.
— Може би моята фея се е уморила да бъде сама — въздъхна тя. — Няма много останали феи по света, Каси.
Каси наклони глава замислено.
— Не. Тъжна е, защото ти не я чуваш — изрече най-сетне. — Трябва да слушаш феята си.
— Права си — кимна жената. — Но аз не знам как. Може би ми трябва някой, който да ме научи как да го правя.
Момиченцето замълча няколко дълги мига.
— Не искам да оставя мама — гласът й потрепваше от ридания.
Калън се премести назад, когато Даун седна на дивана до Елизабет и Каси и се загледа в детето с нежни, но предпазливи очи.
— Не те виня, Каси — произнесе най-сетне печално. — Ако имах майка като твоята и аз не бих искала да я оставя. Но вие двете ще бъдете в по-голяма безопасност, ако сте защитени. Не е ли това най-важно, Каси? Ти и мама да бъдете в безопасност?
Пръстите на Каси се впиха в ръкава на Елизабет. Най-накрая повдигна очи, сините дълбини блестяха от сълзи.
— Страх ме е без теб, мамо — прошепна тя.
— Знам, миличка — Елизабет преглътна тежко. — Аз също се страхувам без теб. Но не мога да накарам Грейндж да ни остави на мира, ако знае къде се намираш. Много е важно той да не може да те намери, така че мама да го накара да си отиде — далеч, помисли тя студено.
Главата на момиченцето отново се сведе.
— Ще се върнеш ли? — попита то плахо.
— Каси — младата жена повдигна лицето на дъщеря си, докато не се взря в очите й. — Не бих могла да стоя далеч от теб. Ти си моето бебче. Знаеш, че ще се върна за теб. Нали?
Каси преглътна мъчително.
— Въпреки че съм Порода? — попита пресипнало.
Яростта погълна Елизабет, въпреки че тя се бореше да я сдържи.