Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Докато Даш изстрелваше бързите си заповеди към Майк, ръцете му галеха косата й, гърба й, държаха я близо до топлината и твърдостта на тялото му. Защитаваше я по единствения начин, който познаваше. Елизабет го разпозна. Беше го правила често с Каси.
Детето й беше предадено отново, както и тя. Вече всичко придоби смисъл. Съществуваха толкова много неща, които не бе способна да си обясни — внезапния приток на пари, след като забременя, отдръпването на Дейн от детето, интереса на Мартен към нея. Той често бе посещавал къщата преди развода й и й беше звънял лично няколко пъти.
И Каси. Елизабет усети как сърцето й замира. Дъщеря й знаеше. Знаеше и не бе казала на майка си. Би трябвало да знае. Тя беше там, когато Дейн бе убит, беше чула пазарлъците на баща си за цената на продажбата й с Грейндж. Би трябвало да е наясно с произхода си.
Късчетата от мозайката започнаха да се нареждат по местата си. Как Каси бе разбрала, че има някого в апартамента, в който живееха? Тя беше спряла, страхът сковаваше тялото й, докато дишаше дълбоко. Те са тук, мамо. Феята казва, че те са тук. Феята не се бе появявала преди нощта, в която Дейн бе убит.
Феята й казваше, когато опасността приближеше. Инстинкт. Животинско усещане, както бе обяснено в интервютата, които бе гледала с Котешките породи. То се развиваше през младежките години и само нарастваше със съзряването. Феята й казваше, когато враговете са близо. Инстинкт. Тя можеше да ги подуши, също както Даш можеше да помирише доказателството за нейния произход. Феята винаги знаеше нещата, които Каси се подготвяше да приеме и да укрепне.
Елизабет се притисна към гърдите на Даш, избърсвайки сълзите от лицето си, докато се бореше за контрол. Той нямаше да я пусне. Държеше я здраво към себе си, знаейки, че тя иска да избяга, да се скрие не само от Грейндж и от истината, но също и от него.
Бе предявил претенциите си към нея. Вече я бе информирал за този факт. Нямаше да я пусне да си замине. Елизабет си спомни за интервютата на Калън Лайънс, яростното му закрилническо чувство към съпругата му Меринъс, решителността да я види в безопасност на всяка цена. Очите му бяха горели, когато говореше за нея, и Елизабет бе видяла мъж, който е готов да убие, за да спаси жена си. Както бе направил и Даш. Той бе убил, за да защити нея и Каси. Колко хора още ще бъде принуден да убие сега? Мисълта за това, за опасността, застрашаваща не само детето й, но и Даш, я погубваше.
Глава 13
— Пусни ме — Елизабет избута отново гърдите му, когато Серена и Майк напуснаха стаята. — Трябва да проверя Каси. Моля те, Даш. Трябва да я проверя.
Той я пусна бавно, докато тя се опитваше да подсуши лицето си, за да изтрие сълзите, които още капеха от очите й. Не можеше да влезе там в това състояние. Каси щеше да се събуди. Тя винаги разбираше кога майка й е разстроена, кога плаче.
Господи, дано да спи! Елизабет се втурна в стаята, някак си знаейки, че Каси е будна.
И беше права. Тя бе седнала в леглото си, а малкото й личице беше обляно в сълзи. Беше се вкопчила в плюшеното мече, което Даш й бе купил от закусвалнята. Крехките й рамене се тресяха от риданията, докато се поклащаше напред-назад. Безшумни, сърцераздирателни ридания, които погубиха Елизабет. Колко ли бе чула дъщеря й?
— Каси? — младата жена осъзна, че трепери, че се тресе от главата до петите, когато момиченцето повдигна глава, лицето му бе изкривено от срам и страх.
— Аз не съм лоша, мамо — прошепна то отчаяно. — Кълна се, мамо. Кълна се, не съм животно. Не съм.
— О, Боже! — младата майка усети как е на път да изгуби съзнание от шок, виждайки истината в очите на дъщеря си, сгушена така отчаяно в леглото.
Елизабет се втурна към нея и я придърпа в прегръдките си, почувства как тъничките ръчички се обвиват около нея, докато риданията разтърсваха тялото й.
Не можеше да диша. Бореше се със замайването, което я обгръщаше, докато люлееше малкото си момиченце, бореше се с истерията, забиваща се в съзнанието й, когато паникьосаният глас на Каси отекна около нея.
— Съжалявам — извика тя в гърдите на майка си. — Мамо, моля те. Съжалявам.
— Каси — Елизабет се опита да сдържи собствените си сълзи, отдръпна момиченцето назад и се взря в малкото личице. В него видя толкова много болка, толкова голямо разбиране за жестокостите по света. — Защо съжаляваш, миличка? Каси, ти не си направила нищо лошо.
— Той каза, че ти няма да ме обичаш — Каси се тресеше толкова силно, че зъбите й тракаха. — Каза, че съм животно. Че трябва да бъда вкарана в кошара. Че ти не би искала едно животно. А ти не харесваш кученца. Нито дори котки. И той каза, че няма да ме искаш.