Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Даш наклони глава, по лицето му премина спокойна увереност.
— Няма да се наложи.
— Не означава не — каза тя лаконично. — Ще спазваш ли това?
Мъжът кимна незабавно.
— Разбира се — след това се усмихна с тази усмивка, която я правеше повече от неспокойна. — Но можеш да кажеш не, след събитието обаче. Съгласна ли си?
Елизабет го погледна сардонично.
— Съгласна. Но заради тази самоувереност може да паднеш на задника си, приятелю.
— Или върху твоя — измърмори Даш. — Споразумяхме ли се?
Тя се съгласи да позволи дъщеря й да бъде взета от нея. Да бъде оставена под закрилата на едни непознати. Да се довери на мъже и жени, които не познаваше. Но също така знаеше за ада, в който са живели тези мъже и жени. Били са преследвани, предадени. Те щяха да се грижат за Каси, да я защитават с живота си, точно както се защитаваха един друг. Но бебчето й щеше да остане без нея. За известно време.
Елизабет пое дълбоко дъх и преглътна тежко.
— Споразумяхме се.
О, Боже! Ако очите му можеха да станат по-горещи, то сега щеше да бъде точният момент. Златистокафявите ириси бяха почти кехлибарени, блестящи от страст. Ноздрите му пламтяха, а изражението му натежа от чувственост.
— Знаеш ли, че мога да помириша възбудата ти? — попита Даш тихо. — Знам кога сладката ти топлина потича за мен, Елизабет. Знам кога нежната ти вагина е покрита с хлъзгава роса, подготвяйки се за мен. Точно както сега. Това те кара да искаш да се съпротивляваш, нали? Кара те да се подмокряш и възбуждаш от представата да противопоставиш ума си срещу моята издръжливост. Точно както мен ме прави твърд. Толкова твърд, че ходенето може да се превърне в проблем.
Лицето й пламна от срам, защото наистина беше влажна и с всяка изминала секунда се овлажняваше все повече. Трябваше да мисли за Каси, за тежката раздяла, която й предстоеше, но вместо това, всичко, което си представяше, бе Даш и глада, който нарастваше помежду им.
Погледът й трепна към дънките му, след това бързо се върна на лицето му. Този цип заплашваше скоро да се пръсне. И Даш беше прав. Това я караше да иска да се съпротивлява. Той възнамеряваше да я вземе, да я накара да се предаде. Елизабет можеше да го види в изражението му, да го чуе в гласа му. Никога не се бе предавала пред никого. И нямаше намерение да започва с Даш.
Младата жена облиза устни, облекчавайки болезнената сухота, след това преглътна тежко, докато той следеше всяко нейно движение.
— Върви при Каси — изръмжа най-сетне Даш. — Махни се от мен, преди да те взема още сега. Кейн и братята му, както и няколко Породи от основния Котешки Прайд, ще бъдат тук тази нощ. Приготви се, Елизабет, защото когато си тръгнат, ще разбереш какво означава да бъдеш моя жена.
Тя отстъпи бавно. Не бягаше, уверяваше се сама, вместо това упражняваше изключителна предпазливост.
Глава 15
Котешките породи бяха точно толкова силни и великолепни в реалния живот, колкото бяха и на телевизионния екран. Пристигнаха след полунощ с огромен хеликоптер Стелт, който се приземи в края на пасбището на ранчото на Майк Толър.
Там бяха Кейн Тайлър и трима от неговите братя. Придружаваха ги Калън Лайънс, Тайбър Уилямс, Танер, Даун и Шера. Всички бяха въоръжени и изглеждаха точно толкова опасни, колкото бяха обучени да бъдат. Елизабет стоеше във всекидневната с Каси, държеше я до гърдите си и я люлееше. Въпреки, че мечтаеше да се срещне в действителност с Котешките породи, момиченцето не прие много добре новината за раздялата с майка си.
Беше плакало в продължение на часове. Сърцето на майката се късаше, докато слушаше риданията и воплите на дъщеря си, която я молеше да не я отпраща. Елизабет бе плакала с нея. И двете бяха опустошени емоционално, когато големият въоръжен отряд влезе в къщата.
Младата жена можеше само да се взира шокирано в тях. Те бяха също толкова високи и мускулести като Даш, но очите им бяха по-сурови, а израженията им, като издялани от камък, докато не съзряха Каси.
Елизабет наблюдаваше изумено как двете жени са извръщат настрани, а очите им блестят от влага. Погледите на тримата мъже Породи потъмняха болезнено.
— Калън? — попита Кейн тихо, сякаш чакаше одобрение.
Калън пристъпи по-близо, златистокафявите му очи бяха станали кехлибарени, дългата му светла коса падаше около суровите черти на лицето му. Когато той пристъпи към дивана, Елизабет усети, че Даш се придвижва зад нея покровителствено, с чувство на притежание. Другата Порода също забеляза движението, ако развеселеното извиване на устните му беше някакъв показател.