Вълкът на Елизабет

— Един ден, ще мога да си купя собствен шоколад — каза най-сетне с въздишка. — По-добре ми донеси, Даш, или може би ще кажа на мама как се пазариш за начини, по които да стоиш далеч от неприятности.

Елизабет наблюдаваше Даш, видя как очите му се присвиха, въпреки че устните му се извиха в усмивка.

— Може би трябва да се погрижим за джобни, когато се върнем — каза най-сетне, сякаш тя бе спечелила. — Малките момиченца имат нужда от собствени пари за шоколад.

Каси се обърна отново към майка си, усмивката й бе сладка и невинна.

— От него ще стане добър татко, мамо. Казах ти.

Елизабет изсумтя.

— Защо? Защото можеш да го въртиш на малкия си пръст ли?

Детето въздъхна.

— Това е мястото, където живеят всички добри татковци, мамо. Така каза феята. Трябва да поговорим, когато дойдеш да ме вземеш. Мога да ти кажа всичко за това.

Изглеждаше сериозна. Елизабет примигна към дъщеря си, изумена не за първи път от момиченцето.

— Определено ще го направим — обеща тя. — Това означава ли, че ще тръгнеш?

— Добре — нацупи се Каси. — Надявам се, за тяхно добро, да имат шоколад. И по-добре да не забравят, че вълците ядат котки за вечеря. А още по-добре ще е да не се забъркват с мен.

Преди Елизабет да успее да се отърси от шока, дъщеря й слезе от скута й и тръгна към стълбите. На първото стъпало се обърна.

— И искам да взема хубавите си дрехи. И нощницата си. И мечето, което Даш ми купи. И най-добре се върни за мен, мамо, или ще те преследвам, както правят големите вълци, а когато те хвана, ще те ухапя.

Каси тръгна нагоре с приповдигнато настроение. Елизабет въздъхна тежко.

— Е, поне не плаче. Но наистина не ви завиждам. Характерът на Каси невинаги е приятен за гледане.

— Обичам я — обади се Кейн от другия край на стаята. — Бог да благослови сърцето й. Обичам я — хилеше се лукаво, когато погледна назад към Котките, които се взираха в него. — Вълците ядат котки за вечеря. За Бога, искам да бъда вълк — той погледна към Шера и изръмжа.

Елизабет се обърна към Даш.

— Мили Боже. Този човек ще гледа дъщеря ми? — заля я вълна от чист майчински страх. Каси и Кейн Толър заедно, щяха да бъдат катастрофа.

— Не се притеснявайте, госпожо Колдър — каза най-сетне Шера хладно. — През по-голяма част от времето го държим вързан и със запушена уста. Освобождаваме го само когато ни трябват малки остроумни шеги за животни.

— Кейн — произнесе Калън предупредително. — Остави Шера намира.

Кейн въздъхна.

— Ще трябва да обсъдя това с Каси. Обзалагам се, че тя може да помогне — той тръгна към стълбите, обръщайки гръб на останалите. — Аз само, ъъъ… ще й помогна да опакова шоколада си.

— Не — Елизабет се изправи на крака светкавично и се обърна към Даш разтревожено. — Сигурен ли си, че той е… — тя преглътна, — нормален?

— О, достатъчно нормален е — засмя се Даш, поклащайки глава. — Просто се опитва да дразни Шера. Чух, че прави това често. Елизабет ще помогне на Каси с опаковането, Кейн. Трябва да поговоря с теб и Калън в кабинета. Ако нямаш нищо против.