Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Младата жена седна на износения диван и погледна двамата мъже, ръцете й се пъхнаха между коленете й, усещайки се объркана, откъсната от света около себе си. Нейното бебче, детето, което бе отгледала, е било нещо повече от един експеримент за другите. Тя и дъщеря й бяха използвани по ужасяващ начин. Едно малко момиченце е било принудено да порасне прекалено бързо. Да види ужаса на един живот, който не би трябвало никога да познае. И сега, те искаха да го разделят с майка му.
— Не — Елизабет запази гласа си спокоен и умерен. Даш не изглеждаше изненадан.
Не трябва да бъде изненадан, помисли си тя. Той трябваше да знае, че никога не би се съгласила. Налагаше се Даш да измисли друг план.
— Елизабет — въздъхна младият мъж. Звукът бе изпълнен със съжаление. — Чуй ме, бейби. Ако тръгнеш с нея, тогава никога няма да можем да накараме Грейндж да излезе от имението си в точното време. Ще приберем Каси на безопасно място, след това ще се погрижим за чудовището. Това е единственият начин, по който можем да действаме.
Трябваше да съществува друг начин, защото тя нямаше да приеме този.
— Каси остава с мен — Елизабет се изправи на крака, гледайки спокойно към мъжете, изумена от самата себе си, както и липсата на ярост, страх или гняв.
Тази сутрин би трябвало да се разкрещи. Вътрешностите й би трябвало да бъдат тресяща се развалина при мисълта за това, пред което е изправена дъщеря й. Елизабет не би трябвало да бъде в състояние да функционира нормално, като се има предвид шока, в който знаеше, че навлиза.
— Елизабет — Даш пристъпи пред нея, когато тя понечи да напусне стаята. — Нямаме избор — тя спря, преди да се докосне до него. Не можеше да го докосне. Не можеше да позволи топлината му да проникне през ледената защита, с която бе обвила сърцето си. Втренчи се в гърдите му за няколко дълги секунди, видя колко добре военната тениска обгръща очертаните му мускули, как се разтяга и се приспособяваща към извивките на тялото, за което тя жадуваше толкова силно. Едно тяло, което не биваше да докосва. Което нямаше право да желае.
— Разбира се, че имаме — сви рамене жената, когато най-сетне погледна нагоре към него. — Ще направим същото, каквото направиха Котешките породи. Ще отидем при медиите.
Елизабет почти усети как въздухът около нея запращя, зареден с гняв и назряващ протест. Това бе едно просто решение. Котките го бяха направили и сега бяха толкова надеждно защитени и независими, че никой не смееше да се забърка с тях, от страх от обществено недоволство. Дъщеря й можеше да бъде защитена по същия начин, нали?
— Медиите? — произнесе Даш внимателно. — Помисли върху това, Елизабет. Каси не е пълнолетна и не разполага с подкрепата на Прайд. Нещо повече, не е била създадена в лаборатория. Била е зачената по естествен път, което вдига залога по начин, който никога не би могла да си представиш. Ти си само една жена и учените, които ще имат огромно желание да сложат ръце върху Каси, за да я изследват — той изрече последната дума подигравателно, — могат да измислят всякакъв вид обвинения срещу теб. Ти ще се превърнеш от една майка, бореща се да спаси рожбата си, в алчен продажник, използващ детето си, за да постигне това, което иска. Могат да те обвинят в убийството на Дейн. Да направят така, че да изглежда, че ти си в съюз с Грейндж…
Младата жена поклати отчаяно глава, паниката изгаряше гърдите й.
— Не…
— Ще го направят, Елизабет — Даш запази гласа си тих, почти зловещ. — Изслушай ме. Чуй това, което ти казвам, защото знаеш, че е вярно. Могат и ще го направят. Каси е необикновена. Освен това могат да я използват. Не си мисли, че ще можеш да спечелиш срещу тях. Ако отидеш при медиите сега, преди да е обявена като Порода и под тяхна защита, тогава ще я загубиш завинаги.
Елизабет преглътна трудно, докато го гледаше в очите и виждаше пълното му убеждение, силата на вярванията му. Не бе помислила за това, не се бе сетила, че те ще се опитат да й отнемат детето, че биха могли да манипулират ситуацията по такъв ужасен начин. Тя погледна към Майк Толър. Лицето му беше мрачно, а погледът му загрижен, когато кимна в съгласие. Те могат да го направят, сякаш крещеше изражението му. И щяха да го направят.
Оставаше ли й друга възможност, освен тази, да се раздели с детето си?
— Но тя ще бъде без мен — прошепна Елизабет, като се обърна отново към Даш, обвивайки защитно ръце около гърдите си. — Трябва да ги накараш да ми позволят да отида с нея.