Куртоазни новели-ле

        И тя изпратила слугата да иде бързо във палата мъжа й да предупреди за станалото. И преди [1110] да падне непрогледна вечер, в дома си Елидюк бил вече, там сварил своята любима, почувствал радост несравнима, с целувки нежни й покрил [1115] лицето и благодарил на своята добра съпруга. Щом го видяла как на друга любов и нежности отдава, тя доверила му тогава [1120] обзелото я намерение той част от своето имение да й даде за манастир и там тя да намери мир: нали църковните канони [1125] и възприетите закони на никой мъж не разрешават по две жени да притежава142. А Елидюк й отговорил, че твърдо е решен да стори [1130] каквото искала жена му. И той се съгласил не само да й отстъпи от земите, а предоставил и парите, с които построила тя [1135] параклиса, обителта, без да пести нито пари, нито земя, нито гори. Издигнала тя манастира и се заела да набира [1140] послушнички и монахини. Щом станали те трийсетина, в обителта ги тя прибрала и там свой орден основала. А пък мъжът й, след една [1145] разкошна сватба, за жена любимата девойка взел и те дълго време си живели в любов и щастие, каквито едва ли някой е изпитал. [1150] Раздавал той пари безчет и правел добрини навред… Отпосле двамата решили и своя дух, и свойте сили на Господа да посветят: [1155] край замъка, в прекрасен кът издигнал Елидюк голям, богато обзаведен храм, във него свойте средства вложил, събрал приятели набожни [1160] и с тях поел обет пред Бога на църквата, дордето могат, да служат предано и честно. Но Елидюк счел за уместно при първата жена да прати [1165] и втората — и таз, която обичал той над всичко друго. Веднага двете му съпруги сприятелили се, дори държали се като сестри. [1170] А и самата Гилделюк окуражила Елидюк да служи Богу беззаветно… Та ето как мъжът и двете жени останали си мили [1175] и Господу се посветили143; разменяли си доста често чрез свои пратеници вести, със чест живели на земята и тъй дочакали смърт свята. [1180]