Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58
Перейти на страницу:
        И тя изпратила слугата да иде бързо във палата мъжа й да предупреди за станалото. И преди [1110] да падне непрогледна вечер, в дома си Елидюк бил вече, там сварил своята любима, почувствал радост несравнима, с целувки нежни й покрил [1115] лицето и благодарил на своята добра съпруга. Щом го видяла как на друга любов и нежности отдава, тя доверила му тогава [1120] обзелото я намерение той част от своето имение да й даде за манастир и там тя да намери мир: нали църковните канони [1125] и възприетите закони на никой мъж не разрешават по две жени да притежава142. А Елидюк й отговорил, че твърдо е решен да стори [1130] каквото искала жена му. И той се съгласил не само да й отстъпи от земите, а предоставил и парите, с които построила тя [1135] параклиса, обителта, без да пести нито пари, нито земя, нито гори. Издигнала тя манастира и се заела да набира [1140] послушнички и монахини. Щом станали те трийсетина, в обителта ги тя прибрала и там свой орден основала. А пък мъжът й, след една [1145] разкошна сватба, за жена любимата девойка взел и те дълго време си живели в любов и щастие, каквито едва ли някой е изпитал. [1150] Раздавал той пари безчет и правел добрини навред… Отпосле двамата решили и своя дух, и свойте сили на Господа да посветят: [1155] край замъка, в прекрасен кът издигнал Елидюк голям, богато обзаведен храм, във него свойте средства вложил, събрал приятели набожни [1160] и с тях поел обет пред Бога на църквата, дордето могат, да служат предано и честно. Но Елидюк счел за уместно при първата жена да прати [1165] и втората — и таз, която обичал той над всичко друго. Веднага двете му съпруги сприятелили се, дори държали се като сестри. [1170] А и самата Гилделюк окуражила Елидюк да служи Богу беззаветно… Та ето как мъжът и двете жени останали си мили [1175] и Господу се посветили143; разменяли си доста често чрез свои пратеници вести, със чест живели на земята и тъй дочакали смърт свята. [1180]
вернуться

142

Ст. 1128: Вж. бел. към ст. 603.

вернуться

143

Ст. 1176: Измежду новелите на Мари Елидюк единствена предлага християнски изход от трагичната ситуация в любовния триъгълник. В епическите поеми битува темата за воина, който основава манастир и прекарва старините си в него, за да изкупи своите грехове (например поемата Замонашването на Гийом, края на XII в.). Темата се среща и в друг вариант: героят или героинята изкупва в манастир греховна любов. Така постъпва съпругата на Артур, кралица Гениевра, за да търси опрощение за греховната си връзка с Ланселот (Смъртта на крал Артур, ок. 1230).

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)