Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
И тя изпратила слугата
да иде бързо във палата
мъжа й да предупреди
за станалото. И преди [1110]
да падне непрогледна вечер,
в дома си Елидюк бил вече,
там сварил своята любима,
почувствал радост несравнима,
с целувки нежни й покрил [1115]
лицето и благодарил
на своята добра съпруга.
Щом го видяла как на друга
любов и нежности отдава,
тя доверила му тогава [1120]
обзелото я намерение
той част от своето имение
да й даде за манастир
и там тя да намери мир:
нали църковните канони [1125]
и възприетите закони
на никой мъж не разрешават
по две жени да притежава142.
А Елидюк й отговорил,
че твърдо е решен да стори [1130]
каквото искала жена му.
И той се съгласил не само
да й отстъпи от земите,
а предоставил и парите,
с които построила тя [1135]
параклиса, обителта,
без да пести нито пари,
нито земя, нито гори.
Издигнала тя манастира
и се заела да набира [1140]
послушнички и монахини.
Щом станали те трийсетина,
в обителта ги тя прибрала
и там свой орден основала.
А пък мъжът й, след една [1145]
разкошна сватба, за жена
любимата девойка взел и
те дълго време си живели
в любов и щастие, каквито
едва ли някой е изпитал. [1150]
Раздавал той пари безчет
и правел добрини навред…
Отпосле двамата решили
и своя дух, и свойте сили
на Господа да посветят: [1155]
край замъка, в прекрасен кът
издигнал Елидюк голям,
богато обзаведен храм,
във него свойте средства вложил,
събрал приятели набожни [1160]
и с тях поел обет пред Бога
на църквата, дордето могат,
да служат предано и честно.
Но Елидюк счел за уместно
при първата жена да прати [1165]
и втората — и таз, която
обичал той над всичко друго.
Веднага двете му съпруги
сприятелили се, дори
държали се като сестри. [1170]
А и самата Гилделюк
окуражила Елидюк
да служи Богу беззаветно…
Та ето как мъжът и двете
жени останали си мили [1175]
и Господу се посветили143;
разменяли си доста често
чрез свои пратеници вести,
със чест живели на земята
и тъй дочакали смърт свята. [1180]
вернуться
142
Ст. 1128: Вж. бел. към ст. 603.
вернуться
143
Ст. 1176: Измежду новелите на Мари Елидюк единствена предлага християнски изход от трагичната ситуация в любовния триъгълник. В епическите поеми битува темата за воина, който основава манастир и прекарва старините си в него, за да изкупи своите грехове (например поемата Замонашването на Гийом, края на XII в.). Темата се среща и в друг вариант: героят или героинята изкупва в манастир греховна любов. Така постъпва съпругата на Артур, кралица Гениевра, за да търси опрощение за греховната си връзка с Ланселот (Смъртта на крал Артур, ок. 1230).
Перейти на страницу: