Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58
Перейти на страницу:
        В следобеда на този ден отишъл Елидюк в палата, а пък жена му и слугата към манастира път поели и чак в параклиса се спрели. [1010] Върху леглото тя видяла, ще кажеш роза разцъфтяла, девойката. Щом я отвила, съпругата се изумила от дългите й пръсти нежни [1015] и от ръцете белоснежни. Едва сега разбрала тя причината за горестта на Елидюк и промълвила: — Ах, погледнете тази мила [1020] девойка с лик същински бисер; навярно моят мъж скърби все заради нея, непрестанно… Не ми изглежда никак странно, че по умрялата той страда. [1025] Така красива, толкоз млада, тя предизвиква съжаление и в мен. Едва ли утешение бих имала и аз самата.         От силна мъка във душата [1030] съпругата се просълзила и да се вайка продължила. Но невестулка в този миг пребягнала със кобен вик, на клетницата по снагата, [1035] замахнал със кривак слугата и ударът тъй силен бил, че той на място я убил. Ала след малко дотърчала и дружката й. Щом видяла [1040] как другата по гръб лежи, тя взела първо да кръжи наоколо, един път с крак побутнала я, после пак, но всуе… Затова решила [1045] отново да й вдъхне сила, да иде във леса за цяр, за билка със вълшебен дар. Тя не след дълго се прибрала, със зъби ален цвят държала [1050] и на убитата в устата напъхала го. Щом жената видяла как се тя свестила, към спътника си се извила и рекла: — Я вземи тояга, [1055] за да я спреш да не избяга, той я подгонил, тя не спряла, ала цветеца изтървала. Жената тутакси го взела и над девойката се свела [1060] в устата й за да го пъхне, в очакване тя да въздъхне, да се привдигне, да отвори очите си, да проговори. И точно както пожелала, [1065] тъй случило се140: — Май съм спала предълго време, Боже мили…         Щом устните й промълвили това, съпругата му много зарадвала се: — Слаба Богу, [1070] че билката така помага! Кажете откъде сте, драга? А тя й рекла шепнешката: — Госпожо, аз съм дъщерята на Логърския крал. За жалост, [1075] сърцето си дарих изцяло на хубавеца Елидюк. Разбрах, когато идвах тук, във бащината му страна, че ме е мамил, че жена [1080] законна в своя дом той има. Покруса непреодолима ме сполетя и аз припаднах, излъгана и безотрадна; той ме заряза в таз чужбина [1085] незнайно по каква причина. Щом вярва на мъже жената, тя значи няма ум в главата141. — Приятелко, аз съм жена му — отвръща другата. — Той само [1090] за вас си мисли, по вас страда и вече никаква отрада не чака. Идва всеки ден във този храм, опечален, да ви погледа пак и пак. [1095] А аз, като го виждах как измъчва се, го проследих и в таз обител ви открих. Ах, как се радвам, че сте жива! Бих искала да сте щастлива [1100] с мъжа, комуто сте дарила сърцето си, девойко мила. В дома му ще ви заведа, а него ще освободя от брачния обет… Пък аз [1105] ще вляза в манастир тогаз.
вернуться

140

Ст. 1066: Мари прибягва до традиционната тема за животното (змия, невестулка), което познава билката за възкресяване, и за човека, който му я открадва, за да върне към живот свой близък покойник. За способността на невестулката да възкресява мъртвото си малко пишат Ришар дьо Фурнивал (Любовен бестиарий, средата на XIII век) и Брунето Латини (Книга за съкровището, след 1260 г.). Редица романи от времето на Мари дьо Франс и малко след нея използват мотива за билката за възкресяване (Персевал или Разказ за Граала, Дюрмар Уелсеца, Удер, Опасната гробница).

вернуться

141

Ст. 1088: Средновековната литература изобилства с подобни формулировки срещу жените. В устата на Гилядон фразата звучи по-скоро като цитат, отколкото като израз на дълбоко убеждение.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)