Куртоазни новели-ле

        В следобеда на този ден отишъл Елидюк в палата, а пък жена му и слугата към манастира път поели и чак в параклиса се спрели. [1010] Върху леглото тя видяла, ще кажеш роза разцъфтяла, девойката. Щом я отвила, съпругата се изумила от дългите й пръсти нежни [1015] и от ръцете белоснежни. Едва сега разбрала тя причината за горестта на Елидюк и промълвила: — Ах, погледнете тази мила [1020] девойка с лик същински бисер; навярно моят мъж скърби все заради нея, непрестанно… Не ми изглежда никак странно, че по умрялата той страда. [1025] Така красива, толкоз млада, тя предизвиква съжаление и в мен. Едва ли утешение бих имала и аз самата.         От силна мъка във душата [1030] съпругата се просълзила и да се вайка продължила. Но невестулка в този миг пребягнала със кобен вик, на клетницата по снагата, [1035] замахнал със кривак слугата и ударът тъй силен бил, че той на място я убил. Ала след малко дотърчала и дружката й. Щом видяла [1040] как другата по гръб лежи, тя взела първо да кръжи наоколо, един път с крак побутнала я, после пак, но всуе… Затова решила [1045] отново да й вдъхне сила, да иде във леса за цяр, за билка със вълшебен дар. Тя не след дълго се прибрала, със зъби ален цвят държала [1050] и на убитата в устата напъхала го. Щом жената видяла как се тя свестила, към спътника си се извила и рекла: — Я вземи тояга, [1055] за да я спреш да не избяга, той я подгонил, тя не спряла, ала цветеца изтървала. Жената тутакси го взела и над девойката се свела [1060] в устата й за да го пъхне, в очакване тя да въздъхне, да се привдигне, да отвори очите си, да проговори. И точно както пожелала, [1065] тъй случило се140: — Май съм спала предълго време, Боже мили…         Щом устните й промълвили това, съпругата му много зарадвала се: — Слаба Богу, [1070] че билката така помага! Кажете откъде сте, драга? А тя й рекла шепнешката: — Госпожо, аз съм дъщерята на Логърския крал. За жалост, [1075] сърцето си дарих изцяло на хубавеца Елидюк. Разбрах, когато идвах тук, във бащината му страна, че ме е мамил, че жена [1080] законна в своя дом той има. Покруса непреодолима ме сполетя и аз припаднах, излъгана и безотрадна; той ме заряза в таз чужбина [1085] незнайно по каква причина. Щом вярва на мъже жената, тя значи няма ум в главата141. — Приятелко, аз съм жена му — отвръща другата. — Той само [1090] за вас си мисли, по вас страда и вече никаква отрада не чака. Идва всеки ден във този храм, опечален, да ви погледа пак и пак. [1095] А аз, като го виждах как измъчва се, го проследих и в таз обител ви открих. Ах, как се радвам, че сте жива! Бих искала да сте щастлива [1100] с мъжа, комуто сте дарила сърцето си, девойко мила. В дома му ще ви заведа, а него ще освободя от брачния обет… Пък аз [1105] ще вляза в манастир тогаз.