Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
— Сеньор, — му рекли те — със вас
ще сме до сетния си час!
— Благодаря — отвърнал той —
но първо ми кажете кой [170]
ще ми посочи откъде
ще може да ни заведе
там, при врага, та с изненада
да го ударим из засада.
Тук няма смисъл да стоим. [175]
— Тогава нека да вървим
към прохода при онзи лес.
Там враговете още днес
ще минат с плячката, която
ще са заграбили. Когато [180]
навлязат в просеката тясна
(тя и за нас ще е опасна!),
ще можем да се справим с тях,
ще станат те за срам и смях.
Тогава Елидюк им рекъл: [185]
— Приятели, не ще е лека
задачата, но който иска
победа, той ще трябва риска
на неуспеха да приеме.
И нека да не губим време! [190]
Щом сте васали, застанете
зад мене вкупом и правете
това, което правя аз.
Заклевам се пред всички вас,
че няма крах да претърпите, [195]
ако на мен се доверите.
Ако успеем да надвием
противника, ще се сдобием
заслужено със бойна слава.
Повярвали му те тогава [200]
и до гората го завели,
удобно място там заели,
за да нападнат своя враг,
а Елидюк им казал как
да влязат в схватката, щом той [205]
със вик даде им знак за бой.
Врагът се появил след миг
и Елидюк със силен вик
другарите си призовал
да почнат бой за своя крал. [210]
И всеки с меча взел да маха,
противниците, от уплаха,
съвсем безсилни се видели
и някои се разпилели…
Врагът бил бързо победен, [215]
самият конетабъл в плен
ведно със другите бил взет.
Перейти на страницу: