Куртоазни новели-ле

На вас обрече ме съдбата, и смърт сте, и живот за мен. Съвет ви искам в тоз момент, защото свързва ни обет [675] да сме си верни занапред. Уви, дългът ми ме застави да се сбогувам със баща ви, но пряко волята ви няма да тръгна, колкото голяма [680] да е възникналата нужда. — Любими, щом не съм ви чужда, тогава ме вземете с вас. Тук ще умра от мъка аз.         Той нежен поглед й отправил [685] и рекъл: — Мила, пред баща ви аз клетва за една година положих. Ако с вас замина, би значело да я погазя. Заклевам ви се, че ще спазя [690] поетия пред вас обет. Определете занапред ден, в който да се видим пак, и аз ще ви докажа как държа на рицарската чест. [695] На вас принадлежа от днес.         Като го чула как се врича и колко силно я обича, девойката се съгласила и ден за среща обявила. [700] След туй халки си разменили и с много скръб се разделили. Той през морето път поел попътен вятър го завел в родината. Отишъл в двора, [705] там кралят, неговите хора зарадвали му се. А щом завърнал се във своя дом, най се зарадвала жена му. Но Елидюк си мислел само [710] за своята любов: бил мрачен и много тъжен, затова че любимата била далеко. Без нея как да му е леко? Съпругата от туй държание [715] изпаднала във отчаяние и го попитала: — Ах, мили, във грях ли са ме обвинили? Дали злосторната мълва не е причина за това? [720] Пред свои и пред чужди даже, ако е нужно, ще докажа, че винаги ти вярна бях и никога не влязох в грях. — Не, драга, — рекъл той тогава, — [725] не те аз в нищо обвинявам. С проблеми тежки е заето безспирно кралството, в което аз бях: пред краля се заклех и обещание поех [730] да се завърна пак, защото и там глава надига злото. Щом тука мир се възцари, аз няма седмица дори да чакам… Тъй съм разтревожен, [735] че днес едва ли нещо може да ме зарадва. Аз на крал съм твърдата си дума дал. За мен над всичко е честта.         Какво могла да каже тя? [740] Отишъл Елидюк веднага при своя крал да му помага, за да се справи с враговете, и дал му най-добри съвети. А кралят, трогнат, за отплата, [745] на него поверил земята на кралството. Но… наближавал денят на срещата. Тогава той и войната прекратил, и бунтовете потушил, [750] защото щял да тръгва скоро. Но не поканил много хора: взел шамбелана (той бил вече в интимния му кръг въвлечен и знаел личната му драма), [755] взел от роднините си двама (допадали му те безмерно) и щитоносците си верни. Поискал да се закълнат езиците си да държат [760] и с тях потеглил през морето. Щом наближил дотам, където бил най-очакван, най-желан, той пратил своя шамбелан при милата си със вестта, [765] че се е спрял пред крепостта и че предлага, щом нощ слезе над замъка, тя да излезе извън града със шамбелана, а Елидюк щял да застане [770] съвсем наблизо, за да има възможност своята любима да срещне. С колко нетърпение очаквал той туй мигновение! И шамбеланът, преоблечен, [775] неузнаваем крачел вече към стаята на дъщерята. А щом се вмъкнал крадешката при нея, той я поздравил и й веднага съобщил [780] къде е Елидюк. Сломена, неизразимо натъжена била тя, но от новината отпуснала й се душата, от радост чак се просълзила [785] и го с целувки наградила: нали когато падне мракът, любимият й ще я чака. Приготвила се бързо тя за тръгване, а щом нощта [790] над стихналия замък слязла, ведно с вестителя излязла извън предела на стените. Страх бил й завладял гърдите, но неотклонно тя вървяла, [795] загърната със наметало, в чудесно облекло, богато бродирано с най-чисто злато.