Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
На вас обрече ме съдбата,
и смърт сте, и живот за мен.
Съвет ви искам в тоз момент,
защото свързва ни обет [675]
да сме си верни занапред.
Уви, дългът ми ме застави
да се сбогувам със баща ви,
но пряко волята ви няма
да тръгна, колкото голяма [680]
да е възникналата нужда.
— Любими, щом не съм ви чужда,
тогава ме вземете с вас.
Тук ще умра от мъка аз.
Той нежен поглед й отправил [685]
и рекъл: — Мила, пред баща ви
аз клетва за една година
положих. Ако с вас замина,
би значело да я погазя.
Заклевам ви се, че ще спазя [690]
поетия пред вас обет.
Определете занапред
ден, в който да се видим пак,
и аз ще ви докажа как
държа на рицарската чест. [695]
На вас принадлежа от днес.
Като го чула как се врича
и колко силно я обича,
девойката се съгласила
и ден за среща обявила. [700]
След туй халки си разменили
и с много скръб се разделили.
Той през морето път поел
попътен вятър го завел
в родината. Отишъл в двора, [705]
там кралят, неговите хора
зарадвали му се. А щом
завърнал се във своя дом,
най се зарадвала жена му.
Но Елидюк си мислел само [710]
за своята любов: бил мрачен
и много тъжен, затова че
любимата била далеко.
Без нея как да му е леко?
Съпругата от туй държание [715]
изпаднала във отчаяние
и го попитала: — Ах, мили,
във грях ли са ме обвинили?
Дали злосторната мълва
не е причина за това? [720]
Пред свои и пред чужди даже,
ако е нужно, ще докажа,
че винаги ти вярна бях
и никога не влязох в грях.
— Не, драга, — рекъл той тогава, — [725]
не те аз в нищо обвинявам.
С проблеми тежки е заето
безспирно кралството, в което
аз бях: пред краля се заклех
и обещание поех [730]
да се завърна пак, защото
и там глава надига злото.
Щом тука мир се възцари,
аз няма седмица дори
да чакам… Тъй съм разтревожен, [735]
че днес едва ли нещо може
да ме зарадва. Аз на крал
съм твърдата си дума дал.
За мен над всичко е честта.
Какво могла да каже тя? [740]
Отишъл Елидюк веднага
при своя крал да му помага,
за да се справи с враговете,
и дал му най-добри съвети.
А кралят, трогнат, за отплата, [745]
на него поверил земята
на кралството. Но… наближавал
денят на срещата. Тогава
той и войната прекратил,
и бунтовете потушил, [750]
защото щял да тръгва скоро.
Но не поканил много хора:
взел шамбелана (той бил вече
в интимния му кръг въвлечен
и знаел личната му драма), [755]
взел от роднините си двама
(допадали му те безмерно)
и щитоносците си верни.
Поискал да се закълнат
езиците си да държат [760]
и с тях потеглил през морето.
Щом наближил дотам, където
бил най-очакван, най-желан,
той пратил своя шамбелан
при милата си със вестта, [765]
че се е спрял пред крепостта
и че предлага, щом нощ слезе
над замъка, тя да излезе
извън града със шамбелана,
а Елидюк щял да застане [770]
съвсем наблизо, за да има
възможност своята любима
да срещне. С колко нетърпение
очаквал той туй мигновение!
И шамбеланът, преоблечен, [775]
неузнаваем крачел вече
към стаята на дъщерята.
А щом се вмъкнал крадешката
при нея, той я поздравил
и й веднага съобщил [780]
къде е Елидюк. Сломена,
неизразимо натъжена
била тя, но от новината
отпуснала й се душата,
от радост чак се просълзила [785]
и го с целувки наградила:
нали когато падне мракът,
любимият й ще я чака.
Приготвила се бързо тя
за тръгване, а щом нощта [790]
над стихналия замък слязла,
ведно с вестителя излязла
извън предела на стените.
Страх бил й завладял гърдите,
но неотклонно тя вървяла, [795]
загърната със наметало,
в чудесно облекло, богато
бродирано с най-чисто злато.
Перейти на страницу: