Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Въпреки многобройните си посещения в Западна Европа Судоплатов оцелява след чистките на Сталин в НКВД, което е доста забележителен факт. На 5 юли 1941 г., малко след като Германия напада Съветския съюз, Судоплатов е назначен за директор на Управлението за специални операции, което отговаря за разузнаването срещу Германия и съюзниците й. Управлението му бързо се разраства до около 20 000 души, включително 2000 чужденци. През октомври 1941 г. службата е преименувана Второ управление на НКВД — Судоплатов докладва лично на комисаря на НКВД ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Повишен е в комисар на Държавна сигурност III степен, което е равно на генерал-лейтенант от Червената армия.
В „Специални операции“ Судоплатов пише:
През войната разположихме 212 партизански части, в които влизаха 7316 души, в тила на противника. Обучихме хиляди офицери и техници как да извършват саботаж, за да помагат на Червената армия. Изпратихме още 3500 цивилни саботьори и агенти. Екипи парашутисти [на НКВД] спуснаха зад противниковите линии още 3000 партизани.
Когато през 1942 г. ДОНАЛД МАКЛИЙН, а също и други източници подават информация за американо-британския проект за атомна бомба, Сталин създава специален Комитет за атомна енергия, оглавен от Берия. Задачата му е да координира усилията на съветските учени и проучвателната им дейност в областта на атома. Судоплатов също е включен в комитета като началник на разузнаването. През юли 1943 г. външното разузнаване и службите за сигурност на НКВД са реорганизирани като отделен комисариат — НКГБ. Судоплатов е назначен в НКГБ като ръководител на отдел С, който отговаря за всички операции, свързани с атомния шпионаж, извършван от ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ), а също и за операциите на НКГБ.
По този начин Судоплатов координира разузнавателната информация, получена от МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ, както и от други съветски шпионски източници в Съединените щати, Канада и Великобритания. Мемоарите му съдържат подробности за тази дейност, като се споменават не само известните атомни шпиони, а и Робърт Опенхаймер, техническият ръководител на американския проект (Манхатън) за атомната бомба, Енрико Ферми, Нилс Бор и други видни учени. Подобни обвинения в шпионаж очевидно са лъжливи. Много е възможно съветските шпиони КЛАУС ФУКС, БРУНО ПОНТЕКОРВО и др. да са получили информацията от Опенхаймер (със съветското КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Стар) и Ферми в процеса на работата им над атомната бомба. Споменаването на тези учени като източници може би е довело Судоплатов до убеждението, че те са били също съветски АГЕНТИ.
След войната той продължава работата си на висш разузнавач. Работи директно със Сталин и с Берия. Сталин умира през март 1953 г., а Берия става един от тримата, които поемат контрола на съветската държава. На 26 юни Берия и още няколко от заместниците му са арестувани. Името на Судоплатов често се споменава при разпитите на Берия, който е екзекутиран на 23 декември 1953 г.
Судоплатов е арестуван на 21 август. Макар и директно да заявява, че не е извършвал никаква конспираторска дейност с Берия и че всичко, извършено от него в продължение на почти 3 десетилетия в държавните ОРГАНИ за сигурност, е било „в рамките на закона“, през 1958 г., 5 години след арестуването му, е осъден на 15 години затвор. Освободен е през 1968 г. Судоплатов веднага започва кампания за отменяне на всички обвинения против него и за възобновяване на пенсията му. През 1992 г. е „реабилитиран“.
Автобиографичната му книга „Специални задачи“ е написана в сътрудничество със сина му Анатолий и ветераните писатели по съветските въпроси Джералд и Лиона Шектър.
Сун Дзъ (510 г. пр.н.е.)
Китайски военен стратег от VI-V в. пр.н.е., който е имал невероятен усет към същността на разузнаването. Сун Дзъ написва класическата „Ping-fa“ („Изкуството да побеждаваш“). Тя е най-ранната книга за войната и шпионажа и все още е задължително четиво както за източните, така и за западните военни служби.
Сун Дзъ е роден в държавата Ч’и на устието на Хуанхъ, но служи предимно в съседната държава У и даже е бил командващ армиите й.
Сун Дзъ пише: „Сто унции сребро, похарчени за информация, може да спестят 10 000, похарчени за война“ и „Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се страхуваш и от стотици битки. Ако познаваш себе си, но не познаваш врага, всяка победа ще ти носи и поражение. Ако не познаваш нито себе си, нито врага, ти си глупак и ще бъдеш разгромен във всяка битка.“ Той пише, че има 5 типа шпиони: 1) местни жители; 2) правителствени чиновници на врага, които могат да бъдат убедени да запазят поста си, като променят лоялността си; 3) вражески агенти, които могат да бъдат убедени да преминат на другата страна и да бъдат използвани след това като източници за информация от противника или за предаване на самия него на фалшива информация; 4) шпиони, които извършват шпионаж срещу врага като средство за заблуда, те са принесени в жертва, за да предадат на врага фалшива информация (т.е. ще бъдат екзекутирани от противника); 5) шпиони, изпратени да следят за живота на противника, които оцеляват след края на операцията и се завръщат с информация.