Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Да, господарю. Да му отстъпя ли и къщата си?
— Да, можете — разреши Торанага, макар че владението по същество включваше всичко — и къщите, и земите, и селяните, и рибарите, и лодките.
И двамата мъже вдигнаха очи, щом чуха звънкия смях на Кику, и в следващия миг я съзряха в най-отдалечения двор да играе с прислужницата си Суисен на популярната игра — хвърляне на ветрило. Договорът на Суисен също беше откупен от Торанага, за да утеши Кику за помятането.
По лицето на Оми се изписа обожание, колкото и да се опитваше да го прикрие — тъй неочаквана и внезапна бе появата и. Тя погледна към тях. Лицето й бе огряно от чудна усмивка и тя весело им махна. Торанага също й махна и Кику продължи играта.
— Много е хубава, нали?
Оми усети, че му пламват ушите.
— Да.
Когато Торанага откупи договора й, той целеше да отдалечи Оми от нея, защото тя явно бе една от слабостите му и следователно трябваше да я има като награда, която да му даде или от която да го лиши — според случая, — докато Оми не докаже на кого всъщност е верен и докато не допринесе за премахването на Ябу. И — колкото и да е чудно — той допринесе за неговата смърт и нееднократно доказа своята вярност. Разпитът на слугите беше идея на Оми. Преди един месец беше научил от някои офицери в мускетния полк, които бяха родом от Идзу, за тайния заговор на чичо си да убие Нага и останалите офицери на Торанага по време на решаващата битка.
— Да нямате някаква грешка, Оми-сан? — попита го Торанага, когато Оми тайно му докладва в Мишима, докато той чакаше резултата от предизвикателството на Марико в Осака.
— Не, господарю. Кивами Матано от Трети полк на Идзу чака отвън. Офицерът от Идзу — грубоват мъж на средна възраст с тежки челюсти — му изложи целия заговор, съобщи паролите и обясни как е трябвало да бъде извършен.
— Не можех да живея със срама, че знам за този заговор, господарю. Та вие сте ни законният господар! Разбира се, трябва честно да добавя, че планът беше съставен за в случай на нужда. Предполагам, че това означаваше, ако Ябу-сан реши внезапно да премине на страната на врага по време на самата битка. Много се извинявам, но вие щяхте да сте първата жертва, а след вас Нага-сан и Судара-сама.
— Кога узнахте за този план и кой друг знае за него?
— Малко след като полкът бе образуван. А за него знаем петдесет и четири души — дал съм писмено всички имена на Оми-сан. Кодовото название на заговора е „Сливово дърво“ и той беше потвърден лично от Касиги Ябу-сама. Уреди да потегли последния път за Осака.
— Благодаря ви. Вашата вярност заслужава похвала. Ще държите всичко това в тайна, докато не ви дам друга заповед. След това ще ви възнаградя с имение на стойност пет хиляди коку.
— Моля да ме извините, господарю, но аз не заслужавам нищо. Искам вашето позволение незабавно да извърша сепуку, задето тъй дълго таих в себе си тази тайна.
— Не ви разрешавам. Ще изпълнявате моята заповед!
— Моля да ме извините, но не заслужавам награда. Позволете ми поне да запазя сегашното си имотно положение. Изпълних дълга си и това не бива да се възнаграждава. Дори би трябвало да бъда наказан.
— Какъв е сегашният ви доход?
— Четиристотин коку, господарю. Напълно ми е достатъчно.
— Ще помисля над думите ви, Кивами-сан. След като офицерът излезе, той попита Оми:
— Какво сте му обещали, Оми-сан?
— Нищо, господарю. Вчера той сам дойде при мен и аз веднага го доведох лично да ви разкаже всичко.
— Тогава трябва да бъде възнаграден. Подобна вярност е по-важна от всичко друго, нали?
— Да, господарю.
— Не споменавайте пред никого нито дума за това.
Оми излезе, а Торанага се замисли дали Мидзуно и Оми не са в дъното на този заговор, за да злепоставят Ябу. Веднага пусна своите лични шпиони да надушат истината. Заговорът обаче се оказа истински и изгарянето на кораба беше отличен предлог да бъдат премахнати петдесет и тримата предатели, които бяха поставени сред охраната от Идзу в нощта на пожара. А Матано Кивами бе изпратен далеч на север в добро, макар и скромно имение.
— Но не мислите ли, че този Кивами е най-опасният от всички? — попита Судара — единственият, посветен в заговора.
— Да. И затова цял живот ще бъде под наблюдение и няма да му се доверявам. Но обикновено и лошите хора имат своите добри страни, както добрите понякога крият зло. Трябва да насърчиш доброто и да се отървеш от злото, без да жертвуваш положителното в човека. В моите владения нищо не изхвърлям с лека ръка на боклука.