Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Разбира се, господарю, както желаете — пламенно се съгласи Гьоко, която не повярва на нито една негова дума, и започна да се чуди каква ли е всъщност истинската причина. — Ако Кику ще може да се възхищава от избрания от вас мъж, ще си отида доволна от този свят.
— Но не преди корабът на Анджин-сан да вдигне платна след шест месеца — сухо й напомни Торанага.
— О, да, да — съгласи се Гьоко и взе енергично да си вее с ветрилото, защото въздухът беше лепкав, спарен, а тя трескаво се мъчеше да проумее защо Торанага проявява такава невероятна щедрост към тях двете с Кику, тъй като не се съмняваше, че ще плати скъпо — много скъпо. — Кику-сан ще бъде отчаяна, че ще трябва да напусне вашия дом.
— Да, разбира се. Трябва да й намеря нещо равностойно и да я възнаградя за послушанието й към мен, законния й господар. Но оставете аз да се заема с тази работа. И засега не й споменавайте нищо.
— Добре, господарю. Кога желаете синът ми да пристигне в Йокохама?
— Ще ви известя, преди да потегля.
Тя се поклони и заситни навън. Торанага се отправи към морето да поплува. На север небето беше притъмняло — там явно валеше като из ведро. Когато забеляза групичката конници, които се зададоха откъм Йокохама, побърза да се прибере.
Оми слезе от коня си и развя кърпата, в която бе увита главата на Ябу.
— Касиги Ябу изпълни заповедта ви, господарю, точно преди пладне.
Главата беше измита, косата — грижливо вчесана, и беше забита на кол върху малък пиедестал, за да могат всички да я разгледат.
Торанага огледа врага си — нещо, което бе вършил поне десет хиляди пъти досега, и както винаги се запита как ли ще изглежда неговата глава след смъртта му, разглеждана от победителя: дали ще изразява ужас, болка, страх или гняв, или може би всички тези чувства заедно, или пък нито едно. Или може би само достойнство? Лицето на Ябу след смъртта му изразяваше безумен яд, а устните му бяха изкривени в яростна, предизвикателна гримаса.
— Достойно ли умря?
— По-достойна смърт не бях виждал, господарю. И Хиромацу-сама каза същото. Направи два разреза в корема и трети в гърлото си. Без ничия помощ и без звук. Ето завещанието му — добави Оми.
— С един-единствен удар ли отсякохте главата му?
— Да, господарю. Помолих Анджин-сан да ми разреши да използувам меча на Ябу-сама.
— Меча Йошитомо ли? Онзи, който подарих на Ябу? Нима го завеща на Анджин-сан?
— Да, господарю. Той разговаря с него чрез Цуку-сан и му каза: „Анджин-сан, подарявам ви това, за да се помни завинаги пристигането ви в Анджиро и в знак на благодарност за малкото удоволствие, което ми достави дребният варварин.“ Отначало Анджин-сан отказа да го приеме, но Ябу много го моли и добави: „Никой от тези диванета не заслужава подобно острие.“ Така че накрая той се съгласи.
Интересно, помисли си Торанага. Очаквах Ябу да подари меча на Оми.
— Какви бяха последните му желания?
Оми му ги предаде. Дума по дума. Ако не бяха написани на хартия в завещанието, което му бе връчено официално пред свидетел — Бунтаро, той щеше да си спести някои, а други би съчинил от себе си. Ябу беше прав, гневно си помисли той, като си напомни още веднъж никога да не забравя, че перото е една дълга ръка, която стига жертвите си и от гроба.
— В чест на храбростта, проявена от вашия чичо в смъртта, аз ще уважа предсмъртните му желания. Всички до едно, без никаква промяна — заяви Торанага, като по този начин искаше да изпита Оми.
— Добре, господарю.
— Юки!
— Да, господарю? — дотърча прислужничката.
— Донеси, моля те, чай.
Тя хукна да изпълнява заповедта, а Торанага се замисли над последните желания на Ябу. Всичките бяха мъдри. Мидзуно беше глупак и всячески пречеше на Оми. Майката беше злобна и досадна стара вещица и също пречеше на Оми.
— Е, добре, щом сте съгласен, аз ги потвърждавам. Всичките. Бих искал да одобря също така предсмъртните желания на баща ви, преди да бъдат изпълнени. А като награда за вашата преданост ви назначавам командир на мускетния полк.
— Благодаря ви, господарю, но не заслужавам такава чест — възторжено отвърна Оми.
— Нага ще ви бъде заместник. И още нещо: назначавам ви за глава на рода Касиги и новите ви владения ще се простират в Идзу от Атами на изток до Хумадзу на запад, включително и столицата Мишима. Още днес тръгнете от Йокохама. Явете се на доклад при Судара в Мишима, а мускетният полк ще пристигне в Хаконе след четири дни. И още нещо, което е само за вашите уши: изпращам Анджин-сан обратно в Анджиро. Ще строи нов кораб, а вие ще му отстъпите настоящите си владения. Още сега.