Шогун

— Разбира се. А междувременно се опитайте да разберете откъде ще бъде нанесен главният удар.

— Ще се опитам, господарю. Ще направя всичко, което е по силите ми. Ужасни времена настанаха, господарю, щом като братът тръгва срещу брат си, синът срещу баща си.

Торанага премрежи очи и си отбеляза наум да следи по-отблизо Нобору — най-големия си син, който беше верен преди всичко на тайко.

— Да — съгласи се той. — Ужасни времена. Времена на големи промени. Някои за добро, други за по-лошо. Вие например сте богата, а също и вашият син. Нали той управлява фабриката ви за саке в Одавара?

— Да, господарю.

Гьоко посивя под силния си грим.

— И ви носи големи печалби?

— Той наистина е най-добрият управител в Одавара, господарю.

— И аз така дочух. Имам една работа за него. Анджин-сан ще започне да строи нов кораб. Отпускам му всички необходими майстори и материали и затова искам деловата страна на въпроса да бъде в ръцете на някой много способен човек.

Гьоко за малко да припадне от облекчение. Беше очаквала, че преди да тръгне на война, Торанага ще ги погуби всички до един, защото не може да не е разбрал, че тя го е лъгала за Тода-сама и Анджин-сан или за помятането на Кику, което съвсем не беше нещастен случай, както му го представи, а бе предизвикано по нейно настояване. Кику само се съгласи като послушна дъщеря.

— Ох, господарю, кога желаете да пристигне синът ми в Йокохама? Той ще се погрижи това да е най-евтиният кораб, който някога е бил построен.

— Не искам да е евтин. Искам да е най-добрият за най-разумната цена. Той ще надзирава работата и ще бъде подчинен на Анджин-сан.

— Бъдете спокоен, господарю. Всичко ще бъде, както вие го желаете — кълна се в бъдещите си надежди.

— Ако корабът бъде построен отлично, точно така, както го иска Анджин-сан. И в срок от шест месеца, след като бъде започнат, ще направя сина ви самурай.

Тя се поклони ниско и в първия момент изгуби гласа си.

— Извинете старата глупачка, господарю. Благодаря ви, много ви благодаря.

— Той трябва да научи от Анджин-сан всичко за корабостроенето, така че когато Анджин-сан си тръгне, синът ви да може да обучи на това дело други.

— Ще бъде изпълнено.

— И още нещо, относно Кику-сан. Дарбите й заслужават по-добро бъдеще, отколкото да бъде затворена в нещо като кутия — една от много жени.

Гьоко вдигна поглед — отново очакваше най-лошото.

— Ще продадете договора й?

— Не. Тя не бива повече да бъде куртизанка, нито дори гейша. Трябва й свое семейство, да е първа сред малко дами, много малко.

— Но, господарю, тя не мечтае за по-голямо щастие от това да може да ви вижда от време на време!

Той я остави да го ласкае известно време, направи й от своя страна един-два комплимента, похвали и Кику, след което заключи:

— Да ви кажа откровено, Гьоко-сан, започвам много да се привързвам към нея, а не мога да си позволя да се разсейвам толкова от основните си задачи. Да ви призная, прекалено е красива за мен, прекалено изискана… Моля да ме извините, но това ще бъде още една наша тайна.