Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Стринка Минис
Снимки, направени от журналисти, професионални фотографи или любители, например туристи, на които са снимани обекти на територията на противника, представляващи интерес за военните. Понякога това са единствените снимки на военни обекти, с които разполага командването, освен данните от аероснимките. Названието Стринка Минис намеква за любителски снимки, на които покрай военния обект е сниман някакъв роднина (жена, мъж и т.н.). През Втората световна война американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ издирва навсякъде в магазините пощенски картички с изгледи от Япония, Германия и Италия. Ценен източник на информация са фотоархивите на илюстрованите списания, особено Нешънъл джиографик (National Geographic).
Строго секретно (СС)
Степен на секретност в САЩ за информация, важна за националната сигурност. Непозволеното разкриване на тази информация може да доведе до изключително сериозни последици за националната сигурност, като например война или скъсване на дипломатическите отношения. Това е най-високата степен на секретност в САЩ. Другите степени са ПОВЕРИТЕЛНО и СЕКРЕТНО.
Стронг, Кенет (1900–1982)
Ръководител на разузнаването на генерал Дуайт Айзенхауер — главнокомандващ съюзническите сили в Европа през Втората световна война.
Генерал Стронг е роден в Шотландия и завършва военната академия в Сандхърст. Преди войната е заместник военен АТАШЕ в английското посолство в БЕРЛИН. Година и половина оглавява германския отдел на военното министерство. През 1942–1943 г. е ръководител на разузнаването на британските вътрешни войски.
След американското военно поражение при прохода Касерин в Тунис през февруари 1943 г. генерал-лейтенант Айзенхауер се обръща към британското правителство да замени тогавашния ръководител на разузнаването му Ерик Моклър-Фериман с друг английски офицер, „който има по-задълбочен поглед върху германските методи на действие и манталитет“. Айк (Айзенхауер) добавя: „Очаквам приемникът му да притежава малко повече заинтересованост, повече внимание при проверките и повторните проверки на докладите от различни източници.“ Англичаните предлагат Стронг.
Двамата с Айк се разбират добре. В книгата си „Разузнаване на върха“ („Intelligence at the Top“, 1968) Стронг пише:
Айзенхауер притежаваше невероятен талант да изслушва устни обяснения и да пресява смисъла им. Освен това открих, че най-добрият начин да се справя с него е, като проявя пълна откровеност без значение, какво е отношението на дадената страна или какви противоречиви фактори са намесени… На повечето хора на високи постове се налага доста да четат… В много малко случаи, когато бе особено важно нещо да бъде документирано, представях на Айзенхауер писмена разузнавателна оценка.
Айзенхауер изпраща Стронг заедно с началник-щаба бригаден генерал УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ в Лисабон през август 1943 г., за да уредят с италианските представители капитулацията на Италия.
В разгара на съюзническата кампания в Европа Стронг разполага с повече от 1000 сътрудници. Завършва войната със звание генерал-майор. Той се противопоставя на дейността на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ в района на Европа — не му допада идеята за тайно финансиране на цивилни организации, които да се намесват във военните операции.
Стронг е първият генерален директор на разузнаването към Министерството на отбраната — 1964 г. Под негово ръководство военноразузнавателните щабове на 3-те рода войски се сливат в един разузнавателен щаб. (Заместник му е вицеадмирал НОРМАН ДЕНИНГ.) Стронг излиза в оставка през 1966 г.
Структурен анализ
Метод в РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ за прехващане и изучаване на радиосигналите за определяне на структурните им компоненти. Дори да няма възможност да се разшифроват прехванатите съобщения, може да се установят такива характеристики, като източника на предаванията, тяхната продължителност, дължината на вълните, периодичността на излизанията в ефир. Предаването на еднотипни по структура съобщения позволява да се предположи например, че това е заповед, която се дава на различни подразделения.