Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Сугита, Ичиджи (1904–1993)
Високопоставен сътрудник на японското армейско разузнаване, участвал във важни кампании през Втората световна война и капитулацията на Япония.
През 1925 г. завършва японската военна академия и е повишен в звание лейтенант в пехотата. След стандартни назначения става заместник военен АТАШЕ в САЩ, а през септември 1938 г. е изпратен в Лондон. В началото на 1939 г. е назначен към Генералния щаб в Токио. Сугита е единственият член на армейския Генерален щаб, който е получил специализирано обучение в областта на разузнаването.
През ноември 1941 г., месец преди нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР и влизането на САЩ във Втората световна война, полковник Сугита е назначен в разузнавателните служби на 25-а армия по време на японската кампания срещу Малайзия и Сингапур. През тези дни Сугита получава тежка травма, преобръщайки се с мотор, но отказва да постъпи в болница и продължава да изпълнява задълженията си. През 1942 г. той води преговорите (и като преводач) за капитулацията на генерал-лейтенант А. Е. Пърсивъл — командващ войските на Британската общност, отбраняващи Сингапур.
По-късно Сугита служи в Гуадалканал, където устоява на трудностите в тропическата джунгла. Той подготвя евакуацията на 13 000 войници от острова при първото сухопътно поражение на Япония във войната. Завръща се към щабните си задължения в Токио, но отлита и до Югоизточна Азия, за да наблюдава японската атака над Импхал, Индия, която завършва с неуспех.
На 2 септември 1945 г. Сугита (тогава секретар на министър-председателя) е в състава на японската делегация, която взема участие в церемонията по капитулацията на Япония пред съюзниците. Актът е подписан на борда на американския боен кораб Мисури в Токийския залив. От другата страна на масата за преговори той вижда генерал Пърсивъл, който наскоро е бил освободен от японски пленнически лагер. Същият Пърсивъл, който 3 години по-рано подписва акта за капитулация в присъствието на Сугита.
След войната Сугита е хвърлен в затвора, а през май 1947 г. е освободен. По-късно Сугита служи в японската армия. През март 1960 г. е назначен за началник-щаб на японската армия и остава на този пост до март 1962 г.
Судоплатов, Павел (1907)
Съветски високопоставен сътрудник на органите за разузнаване и сигурност.
Бащата на Судоплатов е украинец, а майка му — рускиня. През 1920 г. той бяга от къщи, постъпва в Червената армия и участва в Гражданската война. Присъединява се към батальон на ЧК и тъй като може да чете и пише, е назначен за телефонен оператор и шифров чиновник. През 20-те и 30-те години заема различни постове в държавните разузнавателни ОРГАНИ, като действа предимно срещу украинските националисти. През 1928 г. се жени. Съпругата му Ема също работи в съветското разузнаване.
През 1935 г. е изпратен във Финландия, а след това — и в Германия. Действа под ПРИКРИТИЕ, като се внедрява в украинското националистическо движение в БЕРЛИН и работи за нацистката партия.
Приет е от изгнаниците и посещава украински поддръжници във ВИЕНА и Париж. Там се среща със съпругата си, която работи като КУРИЕР за НКВД. Судоплатов непрекъснато докладва за враговете на съветската държава в чужбина. „Успешното ми пътуване в Западна Европа промени положението ми в разузнавателната общност. За мисията ми бе докладвано на Сталин… По-късно ме наградиха с орден Червено знаме и го получих от президента М. И. Калинин“, пише Судоплатов в автобиографичната си книга „Специални операции“ („Special Tasks“, 1994).
През 1937–1938 г. той пътува на Запад като куриер. Използва прикритието на радист на товарен кораб. През този период се запознава със съветския диктатор Йосиф Сталин. Судоплатов пише в „Специални операции“:
Бях на 30 години и не можех да сдържам чувствата си. Бях поразен и не можех да повярвам, че лидерът на страната може да разговаря с редови офицер. Когато Сталин се здрависа с мен, не можах да му докладвам сбито и кратко. Сталин се усмихна и каза: „Млади човече, не се вълнувайте. Изложете фактите. Имаме само 20 минути.“
Той се среща отново със Сталин, когато вече са замислени убийствата на украински националисти както в страната, така и в чужбина. Судоплатов лично ликвидира Евгений Коновалец в Ротердам през май 1938 г., като подарява на лидера на украинските националисти кутия шоколадови бонбони, която скоро експлодира и го убива. Бягайки от Ротердам, Судоплатов минава през Испания, където в продължение на няколко седмици действа като полски доброволец в партизанска група в полза на републиканските сили. След завръщането си в Москва получава задачата да планира убийството на Лев Троцки — политическия опонент на Сталин. Троцки е убит в Мексико от Рамон Меркадер — офицер на НКВД. (Покушението е извършено на 20 август 1940 г. Троцки умира от раните си на следващия ден.)