Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След войната Стивънсън става боксьор и спечелва световна шампионска титла за аматьори в лека категория. След това го заинтересува развитието на гражданското радио. Има и други интереси, сред които авиацията. През 1934 г. печели кралската купа във въздушно състезание със самолет, който е създал и построил в една от фабриките си. При посещенията си в германски индустриални концерни през 30-те години у него се поражда интерес към разузнаването. Стивънсън осигурява информация за МИ–6 и лично за Уинстън Чърчил, за да го подкрепи в желанието му да превъоръжи английската армия.
През май 1940 г. новоназначеният министър-председател Уинстън Чърчил назначава Стивънсън за свой личен представител пред президента Рузвелт и му поверява задачата да създаде БКС в Съединените щати. Стивънсън представлява също Службата за сигурност (МИ–5) и СИО (Специални изпълнителни операции). Освен това е и връзката на британските специални служби, от една страна, и, от друга — на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) и ФБР. Разузнавателното представителство на Великобритания в САЩ работи като Британско управление за паспортен контрол.
През 1940–1941 г. Стивънсън среща известна опозиция в САЩ поради американския изолационизъм, въпреки че усилията му са подкрепят от Рузвелт, ЕДГАР ХУВЪР — директор на ФБР, и УИЛЯМ ДОНОВАН от УСС. По-късно отношенията между него и Хувър охладняват и това създава известни затруднения. (Вж. ПОПОВ, ДУШКО.) След войната Стивънсън получава рицарско звание.
В началото на Студената война участва в случая с ИГОР ГУЗЕНКО — съветски шифров чиновник, предоставил услугите си на английското разузнаване. Дейността на Стивънсън е описана в книгите „Мъж на име Безстрашен“ („A Man Colled Intrepid“, 1976) и „Последният случай на Интрепид“ („Intrepid’s Last Case“, 1983) от Уилям Стивънсън и в „Тихият канадец“ („The Quiet Canadian“, 1962) от Х. МОНТГОМЪРИ ХАЙД (в САЩ излиза под заглавието „Стая 3603“ („Room 3603“)).
Кодовото име на Стивънсън е Интрепид (Безстрашен).
Стига, Оскар (1894–1938)
Началник на ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ) от 1920 до 1922 г.
Роден е в Латвия и участва като редник в Първата световна война. След Октомврийската революция става член на комунистическата партия и един от командирите на Червените латвийски стрелци, които потушават контрареволюционните бунтове и служат като телохранители на В. И. Ленин. (В тези години латвийците открито поддържат болшевиките и са своего рода наемници на революционния режим.)
През октомври 1918 г. е създадено ГРУ. Стига е назначен за заместник-началник на тази служба. Изпратен е на нелегална работа в Латвия, Литва и Полша. На следващата година е определен за началник на разузнаването на Западния фронт, а през август 1920 г. е назначен за началник на ГРУ. След 2 години на този пост е понижен до заместник-началник. Продължава да пътува непрекъснато в различни страни, където създава съветска шпионска мрежа.
През 1938 г. той, както и много други сътрудници от ГРУ, които действат в чужбина, е извикан в Москва, където е арестуван и разстрелян като враг на народа.
Стокейд
Операция на МИ–5 от 1960 до 1963 г. за прехващане и разчитане на френските шифри, с които са шифрирани съобщения от най-висока степен на секретност.
Операцията е извършвана под ръководството на ПИТЪР РАЙТ — поставени са микрофони за улавяне на радиочестоти от комуникациите за и от френското посолство. Прехванатият поток от съобщения се пренасочва към оперативните помещения на МИ–5, разположени в близкия хотел Хайд парк.
Питър Райт пише в книгата си „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987):
Почти 3 години — в периода 1960–1963 г., МИ–5 и ПЩК [ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ЩАБКВАРТИРА ПО КОМУНИКАЦИИТЕ] четяха френските шифри от високо равнище, предназначени за френското посолство в Лондон, и тези, които се изпращаха. Всяка крачка, направена от французите, по време на неуспешния им опит да влязат в Общия пазар се записваше. Всяко разузнавателно сведение се преглеждаше внимателно от Министерството на външните работи, а копията от телеграмите на [президента Шарл] Дьо Гол редовно се предаваха на външния министър като съобщения от първостепенна важност.
Стражи
Така в британската Служба за сигурност (МИ–5) наричат сътрудниците, извършващи външното наблюдение над съветските (руските) дипломати и други посолски работници по време на всичките им обиколки из Лондон и страната.