Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През Втората световна война японците, които практически няма с какво да се похвалят в областта на дешифрирането, често разчитат изключително на структурния анализ и върху него изграждат своите оценки и предположения. Например внезапното увеличаване на радиообмена на Хавайските острови с югозападната част на Тихия океан би могло да бъде свързано с предислокация на войските в посочения район. И обратно, радиомълчанието най-вече би означавало, че назряват някакви събития („затишие пред буря“).
Осъзнали, че противникът може да изгражда своите оценки върху структурния анализ на радиосигналите, американските специалисти правят от това определени изводи. За замаскиране на продължителността на предаването или за неговата краткост съобщенията започват да се рамкират с т.нар. заставки. По-изтънченият метод предвижда противоположност на радиомълчанието: непрекъснато излъчване на огромни по обем сигнали, лишени от всякакъв смисъл, сред които се „крият“ реалните съобщения.
Студ
Психологическият терен на шпионин, когато се намира на вражеска територия, далеч от „своите“. ДЖОН ЛЬО КАРЕ утвърждава термина в романа си „Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came In from the Cold“, 1963) — увлекателна история за двоен блъф, когато героят шпионин (Лиймс) не може да си тръгне от студа, без да вземе приятелката си Лиз Голд. (През 1965 г. книгата е филмирана със същото заглавие с участието на Ричард Бъртън.)
Студеман, Уилям (1940)
Първи заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от април 1992 до август 1995 г. и изпълняващ длъжността ДИРЕКТОР в началото на 1993 г. Студеман е вторият офицер в разузнаването на американския военноморски флот, който става „4-звезден“ адмирал (вж. адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН).
През 1962 г. завършва университета в Тенеси. Следващата година е назначен във военноморския флот и постъпва в офицерска школа за пилоти. В кариерата си Студеман изпълнява различни разузнавателни задачи както на сушата, така и по море. Посещава и Военноморския военен колеж и защитава магистърска степен в университета Джордж Вашингтон. През 1980 г. става изпълнителен помощник на заместник-ръководителя по военноморски операции, а през 1984 г. е повишен в звание старши капитан и назначен за директор на Военноморската група за дългосрочно планиране. През септември 1958 г. вече е ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, а през август 1988 г. като вицеадмирал става директор на АНС. Остава на поста в АНС до назначаването му за заместник-директор на Централното разузнаване през 1992 г. В началото на 1993 г. изпълнява длъжността директор до назначението на ДЖЕЙМС УЛСИ на този пост.
Напуска ЦРУ и военноморския флот на 1 октомври 1995 г.
Студен подход
Опит да се вербува чуждестранен гражданин, агент или информатор без предварителни данни, че ще има резултат от подобно предложение. Студеният подход може да бъде предприет при повърхностни сведения, че даденият човек се нуждае от пари, че не е доволен от поста, който заема, от живота си или че няма щастлив семеен живот.
Студеният подход е изключително рискован, тъй като, в случай че предложението бъде отхвърлено, обектът може да предупреди полицията или правителствени служители с надеждата, че ще бъде възнаграден.
Суворов, Виктор
Псевдоним на полковник Владимир Резун от ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, който бяга на Запад, докато е на работа във ВИЕНА през 1979 г.
Резун завършва Харковското висше гвардейско танково училище и служи във въоръжените сили на Съветския съюз. Участва в нахлуването в Чехословакия през 1968 г. По това време е забелязан от ръководителя на разузнаването на напредващата армия и получава назначение във ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. През 1969 г. се обучава в СПЕЦНАЗ, а след като завършва престижната военна академия Фрунзе в Ленинград, получава назначение в щабквартирата на ГРУ в Москва.
Работи като помощник военен АТАШЕ във ВИЕНА от 1975 до 1979 г. и изпълнява разузнавателни задачи. Твърди се, че след бягството е търсен от ГРУ. Установява се във Великобритания. Резун пише няколко книги под псевдонима Виктор Суворов: „Освободителите: моят живот в съветската армия“ („The Liberators: My Life in the Soviet Army“, 1981), „Съветската армия отвътре“ („Inside the Soviet Army“, 1982), „Съветското военно разузнаване отвътре“ („Inside Soviet Military Intelligence“, 1984), „В Аквариума: създаването на суперсъветски шпионин“ („Inside the Aquarium: The Making of a Top Soviet Spy“, 1986) и „Спецназ: съветските специални части отвътре“ („Spetsnaz: The Inside Story of the Soviet Special Forces“, 1987).